Выбрать главу

Да върви всичко по дяволите.С Богдан забравям даже и собственото си име,камо ли да мисля за някакви принципи.

И в същият този момент,когато му отпускам краят и окончателно се отпуснах,става нещо ужасно:В задният джоб на моите джинси звъни мобилният ми и не само това,ами и вибрира ,заставяйки ме да се напрегна и замра.

-Забрави!-настойчиво шепне Багерът,но аз не мога...

Ами ако е Олег?Ако си е вече у дома и се безпокои,че ме няма?Обикновенно така късно не ходя никъде,а и обяснения също няма.Не е добре,никак не е хубаво това.

-Почакай трябва да отговоря-отблъсвам го и трескаво изваждам телефона. И наистина,интуицията ми не ме е подвела,звъни мъжът ми.

Вдигам очи към любовника,който стои срещу мен и диша тежко.В погледът му чета неразбиране, недоволство,а по скулите му нервно избиват жилки.Явно не му е по душа,това че вече е на втори план,но сега това не ме вълнува.Трябва да говоря с Олег и то така,че да не заподозре нищо.

-Ало-старая се да регулирам диханието си,като отговарям.

-Здравей! Скоро ли ще си дойдеш?-гласът звучи спокойно и разхлабено.

-Вече си идвам.

-Пак си се заплеснала,нали?-казва олег и чувам през телефона звън на съдове.-Съвсем си забравила за часовника.

Той има толкова високо мнение за моят морал,че не може да изтълкува по друг начин отсъствието ми в полунощ.Осемте години вярност са си свършили работата.

-Дааа,имах вдъхновение и ето-заседяла съм се-колкото мога безгрижно се отзовавам.

-разбирам те.Но хайде идвай бързо.Днес Аникин от отпуска се върна и е домъкнал някаква доминиканска настойка-мамахуана се казва.Била изключително вкусна.Ще я пробваме ли?

-Да,ще я опитаме-като внасям в тонът си нотка на ентусиазъм,отвръщам.-Скоро се прибирам.

Като затворих може би няколко минути гледах тъпо в екранът.Да погледна сега,Богдан ми е мъчително и невероятно сложно.Та той е разбрал,че говорех с мъжът си.

-за мен е време-събирайки се духом,най-после откъсвам поглед от мобилният.

Момчето мери с крачките си гримьорната бавно,бавно.На пръв поглед е напълно спокоен,но стиснатите до бяло юмруци и напрегнатат му долна челюст издават подтиснатият му гняв.

-и така просто ще се вдигнеш и заминеш?-застива на място и се обръща към мен.Присвитите му очи се впиват в мен.Гледа ме така,сякаш не вярва на ушите си,че съм казала нещо възмутително и лишено от логика.

-Да,много е късно и трябва да се прибирам.-отново нахлупвам маска на разионална хладина.-Своята част от уговорката изпълних,Богдан,сега е твой ред.

Той разочаровано въздиша и невярващо мотае глава,като прокарва пръсти през косата си.

-Слушай,а може би си сбъркала с професията си,а Карин?-устните му са изкривени в злобна насмешка.-Може би е трябвало актриса да станеш,а не писателка.Така се преструваш,че аз само стоя и аплодирам!

С последната си фраза,хлопна няколко пъти с длани и звукът на презрителните му овации като гръмки изстрели пронизват натрупаното напрежение в стаята.

-Дойдох тук заради снимките-отчетливо говоря,като се опитвам да не забелязвам с какво осъждане ме наблюдава.-Ти постави условие и аз го изпълних.Какви тогава претенции имаш към мен?

Няколко безконечно дълги секунди горящите очи на изпълнителят шарят по мен като че ли търсейки отговорите на някои въпроси,които очевидно го терзаят,а после изведнъж като че ли изгасна и се устреми към прозореца.

-Никакви претенции,нямам-с безжизнен глас се отзовава и се обръща с гръб към мен,опирайки се с лакти на перваза.-Фотографиите ще махнат,бъди спокойна.

-Благодаря-кратко измъквам от себе си благодарност и не дочаквайки отговор,излитам от гримьорната.Кой знае защо очите ми са застлани от пелена от сълзи,а в гърлото ми неприятно смъди.По пътя пристягам сутиена и блузката,доставям от джобът си,ключовете от колата и плътно стискайки зъби,преглъщам горчивото усещане за собственото си нищожество.

Досега не се бях чувствала така! Никога!А сега просто ми се иска да ида и да се удавя! Противно ми е от самата себе си.

Глава 14

Богдан

-Разкажи най-накрая за своите творчески планове- пита девойка с рижа коса -преигравайки с ентусиазмът си.-Какво ни чака през това лято?Нови трекове? А може би и цял албум?

-Да,подготвям албум,но...Мисля че няма да излезе по-рано от следващата година.-отвръщам като поразмислих-Колкото до трековете,да ще има.Хората се нуждаят от нови хитове и кой друг,ако не съм аз-да им ги подари?