-С удоволствие-през рамо подхвърлям и се отдалечавам,подсвирквайки.Нямам никакво желание да се намирам в обществото на тази змия,повече от необходимото.Вече стигнах краят на коридора,когато внезапно Вика ми подвиква:
-Багер,а каква е тази жена от снимките с която подлудихте света и искаш да я скриеш?
-Какво те вълнува,толкова?
-Ами как да не ме интересува.Заради нея даже на интервю се нави,подтисна гордостта си,завря я в задникът си-пръска сарказъм и злоба главната редакторка на изданието-такова геройство нямаше да проявиш заради мен,а тогава като че ли беше на всичко готов?
-Каквато жената,такива са и постъпките-парирвам я и не дочаквайки поредната отровна реплика от бившата,се скривам зад вратата.
Глава 15
Богдан
Спускайки се по стълбата излизам на улицата и блаженно поемам свежият въздух предвестник на скорошно лято.Майското слънце е в зенита си и потапя градът в топло злато.Затова обикновенно мрачният град сега ми се струва:приветлив,радушен и буквално излъчва някаква добра ,позитивна вибрация.Не знам,може би всичко е в ясното време,а може просто да ме изпълва възторг само при мисълта за жената,заради която ,както се изрази Вика-заврях гордостта си там..в онова място.Когато след съвместно проведената нощ Карина напусна хотелската ми стая по английски-аз си помислих за това ,че съдбата има много извратено чувство за хумор.За първи път събуждайки се на сутринта –искренно жадувах да видя тази,с която съм се любил-а по ирония,тя съвсем не е изгаряла от желание за това.Тогава на площадката на зданието,тя ясно ми даде да разбера,че това е само розова интрижка,която тя не възнамерява да превръща във връзка.Мъжът й,кариерата,репутацията,пробудената съвест-тези неща я възпират,пречейки й да разбере това особенно нещо,което се случи между нас. Разбира се,престорих се,че я разбирам,но всъщност не можех да го приема за нормално,това,че бягаш от късмета си.Стори ми се неправилно даже престъпно да се разделим така,не прощавайки се, не обменили телефонните си номера,като не си казахме и най-важното...Но Карина беше непреклонна и така нервничеше,че не ми оставаше нищо друго,освен да пренебрегна собствените желания и да приема нейната позиция.
Като се прибрах от турнето,се върнах към привичният си ритъм,но не престанах да си мисля за нея.Тази красива,нервозна и в същото време потресаващо искренна жена навлезе в сърцето и душата ми.Успях да науча това,което имаше в нета за нея и от общи познати и скоро си изясних подробности от нейният занимателен живот.Оказа се,че пише книги.И не просто сантиментална проза за домакини,а истински постапокалиптични книги,в които съдейки и по отзивите в нета,се повдигат важни политически и социални теми.Това,че е много умна,разбрах веднага,но честно казано,не мислех,че чак толкова.Като про четох няколко глави от една нейна книга,се почувствах..е не чак като недоразвит,но...да кажем така, че прочутата фраза на Сократ:,,аз знам,че нищо не знам‘‘ накрая придоби за мен смисъл.
И другооо,стана ми известно че е омъжена за някой си Голдман,чието състояние в доларов еквивалент се измерва с шест нули в края си.Дълго разглеждах съвместните им фотографии,опитвайки се да разбера,какво толкова особено има в този скучен над четиридесетгодишен мъж,че е успял да направи Карина своя жена.Кой зне защо не можах да разгледам варианта,че се е омъжила за него заради парите му.Личи си по всичко,че тя не е от онези евтинджийки,за които материалното богатство е сериозен повод за брак.За нейният избор защо-така и не станах наясно, но за това че в отношенията им отдавна има пукнатини, ми стана веднага ясно.
Били дошла при мен-непознатият ,ако се чувстваше наистина обичана?Надали би ми се отдала с такъв плам и дълбочина,ако в къщи я очакваше добър секс?Нима би повтаряла моето име ,ако мислеше постоянно за Олег? Надали!
Желанието ми да я видя отново изместваше всичките ми рационални мислии като успях да й намеря телефона чрез познати,започнах съвсем сериозно да обмислям как да й позвъня за да се уговорим за среща.Знам,че ще ми откаже или изпрати на майната ми,но увлечеността ми към нея започва да граничи с одържимост,затова вече не отличавах добрият план от безумният.
-И в този момент на преден план възникнаха проблемите ни със съвместните ни фотографии.Не мислех,че някога ще го кажа,но даже бях благодарен на папараците,за това че са ме караулили около хотела.Ако не бяха тези снимки,тя никога не би дошла на мой концерт.Все така стилна, приемаща и обикновените развлечение и твърде разкошна за опушеният с цигарен дим-нощен клуб.Когато я видях сякаш ме удари ток.Нервите ми се опънаха,мускулите напрегнаха,тилът ми се обля в жар.даже си помислих,че ми се привижда,но времето минаваше,а тя не изчезна.така и стоеше недалеко от гримьорната ми.Надменна,горда и непристъпна.