Обаче само като докоснах нейната гореща,кадифена кожа ,цялата и хладност се свлече като чужда маска,оголила пред мен истинските й емоции.Тогава беше още по-страстна,отколкото в спомените ми,още по-дръзка и разкрепостена.С буйност и пламък отвръщаше на моите ласки,впиваше нокти в мен и ми хапеше устните...
А когато изведнъж й звънна мобилният,магията мигновенно се разруши.Макар и кратко и формално,но тя говори с мъжът си.Значи има все още някаква връзка помежду им.Значи той я очакваше в домът им и си мислеше за нея.И от осъзнаването на тази отвратителна истина –ми стана така гадно,като че ли изведнъж ми плюха в устата.
Отдавна зад нея се захлопна вратата,а аз продължих да стоя до прозореца като нямах сили да се обърна и погледна там,където само преди няколко минути неистово се целувахме.Усещах се така унижен , стъпкан и някак си изгубен...Сякаш съм пак в осми клас и безответно влюбен,в една съученичка,която се срещаше с друг.Тази вечер след концерта стана кошмар за мен,но и в същото време много ми стана ясно: Карина,както и да се съпротивляваше ,определено имаше чувства към мен.Можеше да се самозалъгва,но устните й говореха истината.И това стана решаващ фактор за мен.
Вадя от джоба цигара и бавно пуша.Отдавна трябваше да съм в студиото,но нямам сега работно настроение,затова реших да забравя за делата и просто да се поразтъпча по булеварда.Понякога пи разходките ми пеша,идваха гениални идеи.Кой знае,може и сега да ми провърви.
Вадя телефонът си и набирам онзи номер на познат,който за умерено заплащане ми даде нейният номер на мобилният.След кратък обмен на любезности,преминавам към същество.
-Санек,пак по повод на писателката Голдман.
-Какво е станало? Номерът ли е грешен?-разтревожи се човекът.
-Не,не..Просто...да й звъня аз,,някак си не е вариант.Трябва да се засечем някъде на живо.Можеш ли да ми помогнеш като ме осведомиш ,къде и кога се намира на разни обществени места.На мероприятия така да се каже..Театри,изложби и други такива.
-Ех,ех, какви сложни задачи ми възлагаш...
-Само с благодаря,няма да е-лекичко наблягам.
-Е,добре,ще се пробвам да разбера-след кратко мълчание се отзовава той.-Но не обещавам нищо.
-Все пак ще чакам.-весело приключвам разговора.
Е,че какво? Настана време за решително действие!
Глава 16
Карина
Карина,случайно да си виждала копчетата ми за ръкавелите?-чух гласът на Олег от съседната стая-Тези,които ми подариха Андриевски,още не съм ги слагал.
-Погледни във второто чекмедже на скрина,там ги сложих-отзовавам се,докато си слагам червило пред огледалото.
Днес сме поканени на тържествен прием в чест на годишнина на фонда,,Добрина без граници‘‘,който взе решение публично да поблагодари на всички свои меценати.Компанията на мъжът ми жертва твърде много и внушителни суми за благотворителност,затова на такива мероприятия е винаги желан гост.
-Помогни ми,моля те!-и протяга към мен елегантните платинови закопчалки.
-Дълго ли ще бъдем,там?-поинтересувах се,обхващайки белият маншет на ризата му.
-Мисля,че все пак ще се наложи да постоим няколко часа-отвръща той и обръща китката си така,че да ми бъде по-удобно да вкарам копчетата в отверствията.-Но недей да се тормозиш,сред гостите ще има много отличаващи се от масата гости и ти лесно ще откриеш интересни събеседници.
-Ако ми говориш за Лимонов,то няма да мога да издържа поредната му тирада за реинкарнацията-усмихвам се.
-А какво ще кажеш за безсмъртието на душите,Карин?-иронизира Олег.
-Няма такова нещо,-откопчвам се от провокацията му и пристъпвам към другият ръкав.-И ти също го знаеш.
-Знам,но за разлика от теб,не споря никога с фанатично настроени хора.Това ми помага да си пазя нервите и добрите отношения.
-Мдаа,това си е конформизъм-не мога да се удържа от острият си коментар.
-По-добре да е така,отколкото неразбран бунтар,скъпа-нравоучително ми заявява той-Няма такива случаи в историята,такива бунтуващи се ,изявени люде да за свършили добре-Че Гевара,Мартин Лутър Кинг,Ян Хус...Нали ме разбираш за какво говоря?
-А Ленин?-вцепвам за първото име,което ми идва на ум.
-Който толкова години лежа в мавзолей?-със сарказъм уточнява.
-Е,поне него не са го убили така публично-мърморя упорито,макар да разбирам прекрасно ,че съпругът ми е прав:да си различен,буен и непреклонен,в нашият свят тези качества се обединяват в осмият , смъртен грях.
-Аа,и това се не знае,може и веднага да е умрял когато са го застреляли от някого присъстващ на митинга,но да са крили този факт по ред причини.Винаги има някои,които да се възползват от ситуацията.-Говори Олег,оценявайки работата ми по завършване на тоалета му и като ме целува набързо в слепоочието,добавя:-Благодаря ти! Ти готова ли си?