-Да,само да си взема чантата-като влизам в гардеробната,вземам предварително приготвеният клатч и хвърлям последен,кратък,оценяващ поглед в огледалото.
Черна,копринена рокля,малко под коляното в изискана линия,подходящ грим и едри брилянтени обици.Този образ изобщо не намеква и за следа от отминалото ми бунтарство.Изглеждам като истинска ,загладена кифла,сита и доволна от живота.Все пак не случайно говорят,че истинският гений трябва да е гладен за да твори шедьоври.Какъв ти протест,ако на тебе висят парцалки ,изчислени в няколко нули?И като затъквам за пореден път неудобните мисли дълбоко там,където няма да изплуват лесно,се връщам в холът,където ме очаква моят придружител.Гладко избръснат,с изрядно почистен и изгладен смокинг и до блясък почистени лачени обувки-Олег олицетворява типичният образ на финансово успешен мъж.Отстрани изглеждаме безупречна двойка.Успешни,представителни,съвсем не с обикновен външен вид,никой не би предположил,че зад тази идеална фасада,се крие не съвсем идеална вътрешност.
На улицата ни очакава колата с шофьорът,когото поздравявам и заемам задната седалка,а съпругът ми,който сяда рядом почти през целият път беседва с някого по мобилният.Обсъжда работата си и някакви неотложни дела,а аз гледам през прозорецът и се любувам на прелитащите наоколо пейзажи.Независимо,че съм родом от голям град,той винаги ме е очаровал-контарастът между уют и невзрачност,богат и беден ,културен и варварски, можеш както го обичаш ,така и да го ругаеш,но едно остава неизменно-не може да не се признае величието му.
Игор бавно спира пред ресторанта и се взира в огледалото на увлеченият в разговор,Олег.
-Да,да,Карим,разбирам.Давай утре на обяд да го обсъдим.Това е- до скоро-маха телефонът си от ухото и попита:-Какво? Пристигнахме ли?
-Да,Олег Константинович-кимва шофьорът-В колко да ви взема?
-След 2-3 часа,не по-рано,но аз ще звънна преди това.
На входа ни посреща широко усмихнта млад мъж с вратовръзка-пеперудка и като намери имената ни в списъка с поканените ,услужливо разтвори пред нас вратата.Фондът не се беше поскъпил и е отделил доста прилична сума за организацията.Пирамиди от шампанско,шоколадови фонртани,живи цветя на масите,инструментална музика,която звучеше като фон и популярни картини на съвременни художници.Вечеринката даже и мен удиви,която бях преситена от такива мероприятия и се отнасях към тях с доста дълбок скептицизъм.
-Оо,четата Голдман е тук!-към нас приплува мъж с посребрена коса под ръка с млада ,силиконова блондинка.-Здравейте,скъпи приятели!
Това е добър познат на мъжът ми заедно с новоизпечената си поредна съпруга-двадесетгодишна ловджийка на милиони и според мен и бивша екскортница.
-Добър вечер!-Олег стисва ръката на своят отдавнашен бизнес-партньор и поглежда спътницата му-Прекрасно изглеждате,Каролина.
-Благодаря,-като едвам изви патешките си устни в усмивка,се отзова тя.
Мъжете веднага подхващат разговор за работа,а на мен ми се налага да поддържам някакво подобие на светска беседа с тази млада жертва на пластичната хирургия.
-Харесва ли Ви тържеството?-без особен ентусиазъм се интересувам.
-Ооо,тук е така шикарнооо!-С вуодушевление се отзовава тя.-Даже казах на Боренка,че е добре да купи за в къщи картини на тези....тези..е анвагардисти...
-Авангардисти-поправям я автоматично.
-Да-даааа,извинявам се-някак си се спихва- като из надут балон боцнат с игличка-момичето.-Аз още не много добре се ориентирам в изкуството.
С огромно усилие на волята не се поддавам на изкушението да направя язвителен коментар ,че не трябва да казва,,извинявам се‘‘,а ,,извинете ме‘‘.Само това ми липсва,да се самоутвърждавам за сметка на слабообразованото младо поколение.
-Нищо!Ще наваксате..-натягам на лицето си усмивка,която знам,че от далече си личи,че е изкуствена.Изобщо не вярвам на тези си думи и ги произнесох само от банална вежливост.
Има такива жени,на които гланцовите журнали,заменят книгите,а социалните сети са по-интересни от качествено кино със смисъл.Е,тази Каролина се отнася към тази категория.Нейният мозък не се обременява със сложни мисли,а на душата е винаги леко и слънчево.Просто..такива като нея,не могат дълго и да страдат или тъгуват.По принцип тъгата е следствие на вътрешен анализ,даже самокопаене ,а за какво такова нещо можем да говорим ,когато главните проблеми са инжекциите за красота ,звездните сплетни и с какъв лак да си покрие изкуствените нокти.А за изкуствената коса-да не говорим.Глупаците винаги са по-щастливи и в това е безспорното им преимущество.