-Олег отивам за шампанско-докоснах лакътя на мъжът си.
-Добре и аз също идвам след малко-леко наклонил глава се отзовава той,а после обърнат отново към събеседникът си ,добавя:-Радвам се на срещата,Борис,и още ще се видим.
Като хващам съпругът си под ръка ,заедно се отправяме към масата с напитките,любезно кимайки в отговор на приветствията.
-Тук не наблюдавам нещо чак такива интересни събеседници.-подхвърлям сърдито,като отпивам глътка вино.
-Стига,мила,не бъди снобка.-безгрижно отговаря Олег и отправя в устапарче канапе от сирене в зеленина.-Между другото ,казах ли ти,че Градев,скоро ще стане баща?
-Наистина ли?-в ужас съм-Та той е малко под шестдесетте.
-Виждаш ли,някои и на тази възраст се решават,а ти...-многозначително повдига той вежди.
-Не започвай пак-рязко го пресичам-Ние вече сме се договорили!
Добре,добре,само не се нервирай!-той примирително повдига ръце.-Просто..не исках да кажа това...
Неволно свивам устни и отново като отпивам от чашата ,оглеждам събралата се публика.Като на подбор: елегантни,солидни и до ужас-скучни.
Леко завъртам глава към вратата,защото там неочаквано се скупчват много жени и нови гости и изведнъж замирам рязко.Внезапно ми спира дъхът ,а щампанското неочаквано на бълбукащи мехурчета нахлу в носът ми.Като се закашлях ,за секунди затварям очи и когато отново поглеждам натам ,внезапно разбирам,че видяното не е плод на болното ми въображение.Не не ми се струва,по средата на залата стои той-моят най-голям грях и най-сладкият ми спомен-свеж,стегнат и..толкова млад.В тъмно син костюм и бели кецове,които много странно,но добре се съчетават с официалното облеклоИ най-вече е така красив,че чак ми се замая главата.
-Дръж-Олег бързо ми поднася дискретно салфетка и аз кратко кимвам в знак на благодарност.-Амаааа...шампанското си го бива,нали?
-Пол Роже,вероятно –с вид на познавач изхриптявам и изтривам устните си.
Поредният кратък прям поглед към мен и сърцето ми оглушително бие в неравен ритъм,като бързо слиза в петите ми.Богдан веднага ме е забелязал и идва към нас.Право насам,към маста с шампанско,където стоим заедно със съпругът ми.
Мдааааа! А аз побързах да назова вечерта-скучна.
Glawa17
Карина
-Добър вечер!-приближавайки се към нас с Олег,провъзгласява Богдан с широка усмивка.
Сега ще падна,ще се грохна на пода по средата на ресторанта и да става каквото ще.В сложилата се ситуация един припадък ,само ще ме спаси.Няма нужда да общувам,само ще удържа на лицето си маската на безразличие,която така и се опитва да се свлече от лицето ми и най-главното че без да го искам,но гледам право в сините,пълни с изпепеляващи искри очи.
_Здравейте!-сипкаво отговарям и стискам до болка бокалът.Така нервнича,че усещам как на челото ми избива пот.И какво е забравил тук,този несносен хлапак?Мероприятието е само за членове на фонда.Никога няма да повярвам,че на давдесет и две години,човек е съзрял за благотворителност.
-Каква неочаквана среща,съгласете се Каринаа Владимировна!-Смеещият му се поглед се впива в лицето ми.
Добре поне,че не се обърна към мен на,,Ти‘‘.Благодаря ти и за това,Божее!
-Което си е и истина-едвам промълвям аз,усещайки как ми се подгъват краката.-Колко е тесен светът!
Опасявайки се за равновесието си,обхващам с ръка краят на масата и пренасям там частично тежестта на тялото си.Така ме втриса,че чак зъбите ми ще затраката,но не припадам все още,мамицата му.А как ми се иска така да стане.
-Оказва се,че сте познати?-безпечно се поинтересува нищо не разбиращият Олег,като разглежда с любопитство Богдан.
-Да ,ние сме се засичали на едно много увлекателно мероприятие,-спокойно отговаря младежът,докато аз,като полузадушена пуйка,пребивавам в някаква пълна прострация.-Аз съм между другото Богдан Ткачев.
Той протяга ръка към мъжът ми и Олег след кратка пауза я стисва.
-Голдман Олег КОнстантинов.- с лек патос се представя мъжът.-А Вие отскоро ли сте във фонда? Не съм Ви виждал?
-Даа,буквално от няколко дни-признава младият човек.-Реших че е време да внеса и моята лепта в това добро дело.
-Похвално!-одобрително заявява Олег.-Бъдещето е на такава осъзнала се младеж,нали ,Карин?
-Аха-измучавам и със залп пресушавам чашата.Да се напия и да се забравя-ето го моят нов план.На трезва глава не мога и минутка още да издържа този ненормален спектакъл.
-Олег Константинов!-избавлението пристига в личността на председателят на фонда,плътната фигура на когото се е насочила право към нас.-Радвам се на срещата,много сте любезни! Всичко наред ли е?Харесва ли ви?Е,много добре-кратък поглед към мен.-Карина Владимировна,моите почитания-отново се взира в мъжът ми-Мога ли да Ви открадна за няколко думи,насаме?Да обсъдим някои детайли,да-да да по повод онази цветна изложба на...