-Наистина ли?-със съмнение проточвам аз,оглеждайки го,и преценявам че надали има повече от двадесет и пет години.-И за какво пише?
-Струва ми се,че фантастика!-откровенно любувайки се на своят познат,се отзовава Инесса.Може ли да прочетеш нещо? Да дадеш отклик¢ Да му помогнеш да подобри стилът си?А?
-За съжаление,не разбирам от фантастика,но мога да го насоча към познат редактор,който ще оцени правилно ръкописите му.-тактично се измъквам.
Да чета болните бълнувания на вчерашен тийнейджър съвсем не ме привлича.Мога да кажа с верочтност до осемдесет процента,че пише в стилът;,,Космически завоеватели нападнаха Земята и нашата мисия е да спасим родната планета‘‘На определен етап с възрастта почти всички мои еднокурсници така започнаха.
-Договорихме се-кимва приятелката ми.-Нали не си против да ви запозная?Той толкова се възхищава от творчеството ти,мила.Та ти си ни голям талант!
Без да дочака отговорът ми,маха на своят Алексей ,да дойде по-близо.Младежът явно скучаещ и подпирайки стената ,изведнъж с припряна походка тръгна към нас.
Ах ,предстои ми още един неловък диалог с представител на младо поколение.Направо...удар в десятката! И защо така,,ми върви‘‘ днес?
Богдан
Гледам Карина и отвътре ме облива един такъв горещ,бълбукащ сироп.Толкова е изящна,грациозна,женствена,че на нейният фон всички останали момичета,даже и тези,които ми се струваха привлекателни,сега ми се струват простоватички кокошчици.Красотата е различна и по тип и по съществуване.Понякога срещнеш ефектна жена ,а после като си отвори устата ,цялата й красота се разсейва като мъгла.
Но с Карина е различно.Вътрешната й притегателност е не по-Млка от вътрешната.Това как говори,как се държи,как се усмихва,как прибира тъмният кичур коса зад ухото си,предизвиква в мен остра и абсолютно неконтролируема възбуда.И при това,тя не се стреми да изглежда нарочно сексуална.Носи много скромна,но елегантна рокля и не изнася на показ прелестите си,но въпреки това,само един поглед към нея,изпълва долната част на корема ми ,със сладка тежест.Чреслата ми се наливат с приятна болка,а мислите ми се превръщат в натурално порно.
Иска ми се да да се приближа и прокарам длан по нежната кадифена кожа,да настръхна от удоволствието да я погаля,дълбоко да вдъхна жасминовият й аромат ,а после да бръкна в гащите й.Там при предишната наша среща беше така топло и влажно...На кратко,във въображението си вече бях изчукал Карина на всяка маса в този респектабилен ресторант.На всеки стол и до всяка стена.Без особено удоволствие отпивам от киселото шампанско,което представителите на тукашното отбрано като..каймакът на млякото‘‘ общество лочи с някакво неразбрано,странно за мен пристрастяване,като че ли е върхът на сладоледа.Аз съм пил много по-добро и на сметка пак френско пенливо вино ,от което ти идва да полетиш,а това тук е меко казано голям боклук.И отново и отново търся с поглед тази,заради която за първи път от училищните времена съм намъкнал бяла риза и сако.
Карина стои до стена окичена с платна с някаква безобразна цапаница,в компанията на някакъв неизвестен момчурляк.Стоят и беседват така мило,че...Усмихва му се ,накланя си леко главата в страни,когато той нещо и дърдори,даже и кима понякога.Дали наистина й е интересно да слуша неговата ерес.Значи с мен общува така,като че ли не може да ме търпи, а с този светло рус мърморан-моля –различно.Къде е справедливостта?Като оставям на страни чашата си и плюх на всички предразсъдъци,се отправих към тях с намерение да се включа в разговорът й и с противният младок.Не заради това съм се домъкнал на тази унила вечеринка,зада наблюдавам отстрани,как жената на моите мечти дарява с внимание другиго.
-В тази картина аз виждам противостоянието на доброто и злото.Пътят на светлината е търнист и винаги лежи в мъгла.Това именно е искал да покаже твореца-достига до мен отрязък на разглаголствалият се блондин,когато заставам зад гърббът на моята любов.-Мазките с четката са груби и с размах-това е символът на несъгласие.Но пък пастелните цветове призовават към отказ от агресивна борба.Със сила няма да добиеш нищо,трябва да проникнеш в ума чрез сърцето.
Премествам погледът си на платното ,което съдейки по всичко обсъждат и в недоумение повдигам вежда.Той какво? Сериозно ,ли?Противостояние? Агресия?Как може да се види това в картина,която ако положиш ръка на сърцето си няма да я назовеш така? Това повече подхожда на фрагмент напляскан на чаршаф,по който са си играли омазани в бои детски пръсти.Или на салфетка ,в която са се изсекнали с разноцветни сополи.Бял фон с чудовищно сиво-малиново петно в средата и разтекла се боя в долният десен ъгъл-ето ви цялата дандания на лице.Направо ще ти избоде очите,ала с лошият си вкус и бездарност.