С излишна експресия натискам копчето за повикване на асансьора ,като че ли то ми е виновно ,в това,че животът ми е една черна дупка.Ако бях мъж навярно бих се отправила към барът на хотела и бих се налокала като прасе.После бих излязла навън ,докопвайки се до първият срещнат раздразнен човек и бих изпуснала парата в отлична улична схватка.
Но жените за съжаление сме лишени от тази привилегия.Ако имаш тестиси то арогантното,хулиганско поведение се възприема от обществото като нормален вариант.А сега ти си побъркана истеричка,която плаче за психично заведение.Знам,знам,че е несправедливо,но все пак не е лошо да си признаем,че и в наше време дяволският патриархат не е сдал своите позиции.
Когато крилата на лифта се разтварят,вътрешното ми раздразнение се колебае някъде в района на максимума.Още малко и ще се взривя.И макар да се напия в бара не ми е в приоритетите,но бутилка вино в стаята ще изпия непременно.А то едното ми око вече трепка нервно.
Правя уверени крачки и влизам в кабинката и буквално се натрисам на нещо неразбираемо-какво е.Обръснат череп,изпъстрени със сакрални татуировки ръце и нагъл,пронизващ поглед –пред мен стои самодоволен младок под 25 годишен и безпардонно ме разглежда.Направо ме опипва с очи,сякаш думата ,,маниери‘‘ е с празно съдържание.В прилично общество така не зяпат непознати хора.Изобщо нямам илюзии,че ме знае коя съм.Малкият явно не е представител на тази аудитория,за която аз пиша.И по принцип младежта малко чете книги.А такива като него дали през целият си досегашен живот са се насилили да прочетат поне десетина книги и то половината са били комикси. Минавам покрай внушителната му фигура и в ноздрите ми тутакси се набива аромат на тютюн и ментол-верните спътници на весела младост.Когато бях на 20,аз също пушех и прикривах това с ментова дъвка.Ех,какви безгрижни времена.
-Аз съм на четиринадесети етаж-сухо казвам,промъквайки се навътре .
Младежът се обръща и ярко-сините му очи се впиват в лицето ми.
-Ти си направо под мен-усмихва се и натиска копчето на нужният ми етаж.Гласът му е нисък,завладяващ,с лек хрип,който навярно дължи на цигарите.
-Извинете,какво?-реших че ми се е счуло,отново запитах.
-Просто живея на петнадесетият етаж-над тебе-пояснява той и завира ръце в джобовете на широките си джинси.-и етооо,получава се,че ти си под мен,чаткаш ли?
От неговото,,чаткаш ли?‘‘ моите уши се свиха на тръбички,кълна се.И това трябва да изтърпя.Както и това,че тази издънка се обръща към мен на,,ти‘‘макар и да съм с десет години поне по-възрастна.Но най ме изкара извън себе си-недвусмислените му пошли намеци за ,,легло‘‘,които така самонадеяно подхвърли.Не мога да понасям такива завършени наглеци.
Глава 2
Богдан
-Ти ме бъркаш със своите мастурбиращи еднокласници ли?Каква е тази глупост,която изтърси?-гнусливо намръщи елегантното си носле,непознатата.
Оххх,обожавам,когато лелките имат не само умопомрачителни цицки,но и остро езиче.Иначе тази брюнетчица е въвв всичко супер,а параметрите и направо-топ.Осанка като на кралица,крака от ушите,устните-направо фантастика.Пухкави,сочни-напрво ги бих засмукал.не знам,дали са й естествени или..може би инжектирани с нещо..Макар че на мен ми е все тая,Нямам нищо против козметологията,стига да е красиво и полезно.Харесвам жени,които се грижат за себе си.
-Отдавна не съм ученик и даже не и студент-завладяващо се усмихвам-макар че моите връстници тогава освен да текат постоянно възбудени,друго не им и светеше...
Боцна ме,макар и да не го усети,защото колкото и да е странно,попадна в целта.Отчислиха ме,още в първи курс,но не й трябва да го знае.
-Ее,да кажем,че предпочитам да уча не по методики,а от собствен опит-уклончиво бърборя и внимателно се вглеждам в надменното й лице.
И все пак си е нереално красива лелка.За първи път от толкова години ме понася така само от присъствието на жена близо до мен.А тя даже не е и гола.И трябва да си призная,че брюнетката ама хич,хич не се отнася към числото на моите фанатички.Да и изобщо ,даже и понятие си няма кой съм.А именно това дяволски ме възбужда.Честно казано,всички тези: писъци,крясъци.вой и сълзливи очи-са ми писнали.Отдавна съм забравил какво е да се домогваш до женско разположение.Забравил съм какво е трепетното вълнение в гърдите.
Но нейните хладна непристъпност и заядливост ме изпълват с вълнение.Има в това някакъв необясним магнетизъм...Нещо,от което в мен се събужда инстинкта на ловецът-да покоря тази жена,а защо не и да я обладая?