Выбрать главу

-Каква концепция! Каква виртуозност!-продължава да се възхищава събеседникът на Карина.-Какво експресивно и същевременно просто подаване.

Феерична цапаница и картината и този малявко.Какви глупости дрънка?Та ако това се нарича художник,то той е неизтрезняващ алкохолик,забавлявайки се да маца и маже по платната.Да обясня по друг начин това,което виждам-не мога.Може да поискам извинение от ценители на такава грозотия и пошлятина,наречена,,модерна живопис‘‘ но за мен това не е изкуство,а бъркоч.Има наистина подобни картини,но колкото и да модернистични и разчупени,са истински и можеш да разбереш какво гледаш.Сложно е да ме нарекат естет,но даже аз съм се възхищавал вглеждайки се в тъжните лица на работещите ,обикновени хора,изпитвал съм трепет гледайки внушителните фигури на мъжете заети с физически труд,радвал съм се на пищните форми на женското тяло...Това наричам аз живопис,защото е понастоящем красиво и смислено.А така хаотично да размазвам бои с конската опашка и сам мога,даже не по-лошо от тези лайняни авангардисти.Почти всеки некадърник такъв,айде бе...

-А на мен ми се струва ,че художникът просто е решил да натрупа бързи парици от глупави хора и е намислил баснята с борбата между доброто и злото-не издържайки се намесих и аз.

Стройният гръб на Карина потрепна,а след секунди ми хвърля кос поглед през рамо.След нея моето присъсътвие забелязва и нейният събеседник:лъскав, мазен хубавец с педераска вратовръзка.

-Ама как може?-той възмутено облещва очи.-Дербински е признат гений.Картините му струват милиони!

-Признание на кого?На оценители,които дават на такава мазня луда стойност?-Усмихвам се и се приближавам напълно.-Според мен такира боклуци и баснословната им цена са само един от способите да избягат от налозите,които са наистина високи.Нещо от ткипа на офшора,само че не чак толкова банално-измислили са го.

-Но какса свързани тези неща?-след като малко помълча се обърна директно към мен,неопределимият по пол-тип.

-Не знам с подробности как..но нали тези боклуци също някой ги купува? А после ги,,жертва‘‘на някой музей или фонд?И етоооо-налогобразният доход се намалява до прилична сума.затова и този тип меценатство и благотворителност са логичните дейности за такъв вид бълвочи.

-ЯЯ,ама Вие не лошо разбирате съвременното изкуство,Богдан?-иронично вметва и Карина и забелязах как едва сдържа усмивката си.Явно,,разбирачът‘‘ много й беше досадил.Не можех да повярвам , че и тя счита тази цапаница за изключение от изкуството.а аз си мислех,че всички от нейният кръг се възхищават на такава наложена мерзост.

-И на Вас ли не Ви харесва?-блондинът шашнато я погледна.

-Аа,харесва ми-Като не беше възможно повече да се бори с напиращият си смях, направо се засмя звънко и чисто.-Може и да е полезна като кучешките фекалии в храстите у дома.

Отново мненията ни съвпадаха,нима това може да се нарече проста случайност?

Глава 19

Карина

Докато Багерът с присъщата му от природата дързост расъждава за съвременната живопис,моят вътрешен бунтар се хили дяволито.Най-накрая някой се осмели да озвучи истината,която знаят без изключение всички,но в угода на съществуващите устои предпочитат да игнорират.Разбира се,че картината на Дербински е рядкостна помия.Такава какъвто е и авторът й-егоцентрик,страдащ от мания за величие.Прав е и за налоговият доход.Даже у Олег има няколко такива творения.Какво да се прави-олигархите са жадни хора и не искат да делят парите си с държавата.От неприличният смях Алексей Дубровен като че ли се смали и като се извини бързо изчезна .В отличие от моят познат,любовникът на приятелката ми съвсем не гори от желание да развенчава митове за прекрасното.Така и аз бързо загубих интерес към него-такова ще да е писането му.Даже се чудя как така е зацепил Инесса,съвсем неглупава и напълно самодостатъчна жена.Може би в секса разбирането му е на ниво и то в пъти по-добро отколкото в изкуството.Лично аз не понасям обществото на такива фарфарони.Такава излишна правилност и разсъдителност в младостта изглежда преиграна,изкуственна и най-вече неестественна,а аз съм уморена от фалш.

Затова най-вече ме тегли така отчаяно към самонадеяният,нагъл,но толкова чествн Богдан.Разбирам с разумът си,че трябва да се взема в ръце,да се възмутя от неуместната му напоритост,да се държа настрани.Но вместо това и сега стоя на половин метър от него и хихикам глупаво,като влюбена за първи път девица на среща с най-красивото момче в училище.