-Но защо?-удивих се,защото момчето с кълбото беше се харесало на мен и певецът.
-Твърде обикновенно и...Наивно,някак си..-като направи гримаса се отзова Олег-Няма да може да се продаде изгодно.
Навярно е прав.На простотата и искреността цената е толкова ниска.Свикнахме да ни подават псевдоинтелектуалност с патос и ярка опаковка.Интересно кога стана така,че ментето започна да се цени повече от оригинала? Дали защото и ние станахме заместители?
20 глава
Карина
Когато започва официалната част на вечерта,всички гости се разполагат зад големите гръгли маси и започват усърдно да се приструват,че проявяват голям интерес към това,което става на сцената.Благодарствената реч на председателят на фонда,наградените по-значителни спонсори,встплението на цигуларките и даже подаването на горещите блюда-всичко това някакси мимоходом преминава покрай мен,защото моите мисли са заети изцяло с Богдан.А той седи на съседната маса.
Сега вече не ме хипнотизира с поглед,а напълно увлечено общува със своята съседка,чиято забележителна фигура е много леко припокрита в прозрачна рокля,придаваща измамно ефекта на.,,голо тяло‘‘.Без да съм напълно сигурна,но все пак ми се струва,че това е по-голямата дъщеря на Колпаков,главният треньор на сборният отбор по плуване.Мисля,че девойката не е на повече от двадесет години и тя несъмнено подхожда повече на Богдан.И по възраст и по отсъствието на халка на безименният си пръст и въобще...
-Ауууу,Карин,ти изобщо...чуваш ли ме?-Олег ми хвърля въпросителен поглед.Съдейки по въпросът му,пак съм пропуснала част от диалога.
-Извинявай,какво каза?-опитвам се да се включа в,,сега и тук‘‘.
-Казвам,че трябва да замина за Милано през следващата седмица,заради договорът с италианците.Ти,можеш ли да дойдеш с мен?
-Едва ли?-човъркам с вилицата си стейка,към когото не проявявам никакъв апетит.-Имам много планове:трябва да се срещна с издетелят,а и работата ми с ръкописът нещо много бавно върви...
Всъщност отказът ми изобщо не е свързан с моята прекомерна заетост.Просто сега съвсем не ми се иска да напускам градът.А колкото до причината за моето нежелание,даже не ми се и иска да мисля.
-Е,ти си знаеш-безгрижно се отзовава съпругът ми ,като не изглеждаше никак разтроен .-Ще взема с мен си тогава Юлето.Тя и без това изучава италиански,нека попрактикува.
Това е секретарката на Олег,която работи от три години при него и се справя съвсем добре.Благодарение на нейната работа,мъжът ми е по-малко нервен и е по-разхлабен в отличие от предишните си сътруднички.Новата девойка не облива с напитки важни договори,не виси с часове по телефоните с приятелки,не прави граматически грешки в документите и най-важното-не противоречи на боса.
Много жени биха се позамислили,дали да пускат съпругът си в Италия с млада секретарка?Ами ако там се понапият и се изчукат.Въпросът е резонен ,но той отпада от само себе си,ако видите реално-Юлето.Редките косички в миши цвят,събрани в тъничка опашчица на тила,дебелите стъкла на очилата в рогова рамка, изглждащите голями дрехи на мършавата фигура-Ефимова е антоним на ,,типична разрушителка на семейни огнища‘‘.Тиха,стеснителна и до крайност –изпълнителна за своите двадесет и шест години може би даже не е и правила още секс.Струва ми се,че се пази за много особен мъж,който впоследствие,ще остане за нея единствен.Кой знае дали заради това,вестта ,че Олег ще вземе нея в Милано,никак не ме трогва.Прекрасно зная вкусът на мъжът си и какви жени го възбуждат и какви предизвикват исключително само професионалният му интерес.Е,ако заседнат на необитаем остров,да кажем поне за година,то по понятни причини,секс ще се случи между тях.Но докато Олег има макар и малка алтернатива,то Ефимова-няма шанс.
-Отлична идея-усмихвам се-Може и теб да те запали поне малко по този красив език,който и аз отдавна мечтая да понауча.
-Е ако и него проговориш,то аз на твоят фон съвсем ще изглеждам глупак-подчертава Олег-достатъчни са ти и тези четири чужди езици,които добре знаеш.
Като го дарявам с благодарна усмивка,устремявам поглед към сцената,която сега заема популярна оперна певица.Наистина чудесно пее,но не може да привлече напълно вниманието ми,което е заето с това –да наблюдавам под око,Богдан.Беседата му с момичето става все по-оживена.Тя се смее и периодически,като че ли случайно го докосва по рамото и трепетно притваря ресниците си,когато той й говори.Това ,което става на сцената ни най-малко не ги вълнува,толкова са погълнати един от друг.Осъзнаването на този факт,кой знае защо ме кара да преглъщам горчива слюнка и ми става все по-противно и тъпо.