Чакай,чакай,но защо така реагирам? Та нали сама казах на изпълнителят,на рокмузиката,че нашето по-нататъшно общуване е невъзможно,че имам мъж,задължения,че не търся връзка.Защо тогава се чувствам като дете,чиято любима играчка неочаквано са взели и ако я откраднат?Защо ми е така тъжно да гледам флирта му с друга?
А сега аз го наблюдавам с друга и душата ми се къса...Възможно е даже преди всичко,това да е просто безобидно общуване между двама ярки,млади хора ..Може и да няма никакъв романтичен подтекст,но аз като всяка жена на която чувствата са засегнати-да съм склонна към хипербола.Всеки поглед на Богдан,всяка негова усмивка и поглед към нея се впиват като отровни стрели в сърцето ми.
Никога не съм ревнувала собственият си мъж.Или поне не помня такова нещо,а Богдан го ревнувам-глупаво,ирационално,но пък така силно.А той даже не е и мой,що за глупости се въртят в главата ми?
Като ме е яд на самата себе си за непоследователността ми в мисли и чувства,ставам иззад масата и се оттеглям в помещението за освежаване и отдих.Трябва да събера волята си в юмрук,а то скимтя в себе си заради младежът,когото сама отблъснах.Май не съм в час с логиката в последно време.
Влизам в просторната кабинка ,заключвам вратата и накрая останала насаме,смъквам маската си на:,,доволна и успешна“.А под нея има само плашеща тъмнина:нито Късмет,нито щастие има. Само от огледалото ме гледа уморена от собственото си лицемерие-жена.какво странно нещо,сега съм с макиаж и прекрасно облечена,но защо изглеждам даже по-възрастна от моите години?Виждат се по-ясно мимическите бръчици,с които така отчаяно се боря,очите са ми се вдълбали в орбитите,ъгълчетата на устата ми са провиснали надолу.Неприятно ми е да се гледам такава,но още по-страшното е,че самата аз съм си причината за това.С тежка въздишка издишвам бързо гнетящите ме емоции и за кратко притвярям очи,опитвайки се да намеря баланса,който ще ми помогне да издържа докрай тази кошмарна вечер.Просто ми е необходимо да напипам опорната точка,да се концентрирам на нещо позитивно или поне неутрално.Трябва да изляза от това състояние на глупавите обстоятелства.
Съсредоточавам се в дишането си и тъкмо малко започвам да намирам загубените вибрации на равновесието,когато вратата на кабинката внезапно се разтриса
от рязко,напористо чукане,което ме накара да изтръпна и отворя уплашено очи.
-Заето!-озъбвам се и мислено наругавам този или тази,която ми попречиха на медитацията.Обаче наглият напор продължи ,така че е ясно че някой не е втечение на културното общуване в обществената тоалетна.
-Като Ви казвам,че е заето!-изревавам ,разтваряйки рязко вратата и застивам като поразена от гръм.Пред мен е Богдан със сурово лице,а в погледът на сините му очи се чете непоколебима решителност.
-Но какво правиш тук? Аз...
Даже не ми дава възможност да довърша,напира с внушителната си фигура и ме принуждава страхливо да се дръпна назад в кабинката.Той веднага я заключва и бавно се обръща към мен.Устните му се разтягат в усмивка,палава като на момче,но така хищна...
-Най-накрая ми падна в ръцете-като се приближи ме обхвана за бедрата и поривисто ме притегли към себе си-Сега няма къде да ми избягаш.
21 глава
Карина
-Недей така! Някой може да влезе!-опирайки се с ръце в мощната му гръд,се опитвах да го оттласна от себе си,но безуспешно. Той е предприел превземане с таран.Не спори,не се опитва да ме убеди в безопасността на нашето пребиваване,тук,даже не слуша.Просто взема това,за което е дошъл,както винаги и без разрешение,уверено,властно без да се съмнява.
-Тихо!-въздъхва в устните ми ,когато отново се опитвам да възразявам-Отключи си мозъкът,така е по-лесно и простичко!
-Не,нееее,не мога да допусна още един случаен секс...Просто..не мога..-шепна,ужасена повече от собствените си ярки емоции,които предизвква в мен това дръзко момче.
-Ние сме на тържествен прием и аз съм в костюм-считай този секс за официално мероприятие-отзовава се с ирония той и прокарва върхът на носът си по бузата ми.Господиии и още се подиграва! Непоносим тип!
Ръката му повдига долнището на роклята ми и неистово буквално смачква моето дупе в силните си големи ръце.Аз усещам забранена ,опиянаваща субстанция ,която се разтича по вените ми,затъмняваща разумът ми и подкосяваща краката ми.Колкото по-силно вдъхвам ментоловият запах на младият мъж, толкова по-тих е гласът на моят разум,а в долната част на коремът ми се разгаря пожар.Докосва с езикът си моята уста и излизва немите протести и от тръпчивият му ,мъжки вкус,в мен се пробужда зверска,неконтролируема похот.Тя ме омотава в пашкулът си,изгаря ме отвътре и аз не мога,а и не искам да й се съпротивлявам повече. Това е то! Стигаа! Достатъчно се преструвах.Жалкият ми спектакъл под названието:,,аз не съм такава,аз чакам трамваят‘‘ няма повече смисъл-така или иначе Богдан не ми вярва.Аз съм твърде лоша актриса.