Отблъсвам се от стената и вземам инициативата в ръцете си.Дяволското момченце прекалено дълго е централната фигура в еротичните ми сънища и фантазии,така че сега ще му се отиграя така,както заслужава.Ще съжали,че се е свързал с мен,такава ненаситна и жадна.И го казвам съвсем искренно и точно-направо жална му майка...
Бързо разкопчавам и разгръщам рубашката му и с възхищение погалвам релефната му гръд и твърдата преса.Боже мой! Аз бях забравила,колко е младо и съвършенно тялото му.Мургава ,гладка кожа,очетани мускули ,които добре хармонизират с цялото му атлетично тяло.Не мъж,а чист секс в плът! Дори не дишам когато плъзгам пръсти по V-образната линия,водеща към слабините му и се спирам в катарамата на коланът ,който ме отделя от най-възхитителният източник на блаженство.Като го поглеждам отдолу-нагоре –улавям неговият напълно отнесен от така дълго очакаваното желание- взор.Гледа ме с пиян,мътен поглед,така сякаш всичко в него чак дими от нетърпение и аз не виждам смисъл да го мъча повече.Спускам ципът му и след него и панталонът,заедно с боксерките му и буквално за секунда замирам от възторг.Младежът и там е идеален-а там особенно.Красив,млад,зареден със сила и енергия.При вида на членът му и сега,както тогава-устата ми се напълва със слюнка и аз се улавям,че не мога да чакам повече.Притеглям го още по-силно за краят на ризата и усещам такова удоволствие от тактилното ни усещане.Прокарвам ръце по цялото му тяло отново,защото такива мъже като него,не можеш само да ги гледаш,ами имаш нужда постоянно да ги докосваш.
Като ме хваща за талията,той ме слага на ръбът на раковината,а сам се пристроява към разтворените ми крака.Като не прекъсва зрителният ни хипнотичен ,контакт-бавно и плавно ме изпълва със себе си,заставяйки ме да се разтреперя от чувствено наслаждение.
-Ох,колко те искам.Обожавам та се любя с теб,Карин,- с полушепот въздъхва той ,блажено притваряйки очи.-Ти си целият Космос!
Неговият емоционален и така юношески възторг,чак ме смущава и усещам как се изчервявам цялата.Олег така отдавна не ми е говорил така в леглото.Ако случайно иска да ме похвали,то е някак си сухо и формално.По принцип с мъжът ми се занимаваме с секс мълчейки.Набързо,монотонно като че ли да стигнем веднага до финала.После обменяме по някоя дежурна фраза,и бързаме да се обърнем и заспим или по очакващите ни дела.Всеки по своите задачи,разбира се.
А думичките на Богдан,дори когато са мръсни,така ме възбуждат.По принцип неговата разкрепостеност и отсъсътвие на комплекси –ме подкупват.Рядом с него,аз ставам същата някак си развързана и разпусната.Ругая,псувам ,но разширявам границите на позволеното,ежедневното и излизам от зоната на така нареченият комфорт-за да излетя наистина там във Вселената.Например предишната Карина,живееще в мен преди познанството ми с Богдан,за нищо на света не би се съгласила на секс на обществено място,най-малко пък в клозета.Та нали това е така пошло,аморално,нехигиенично и въобще пфуууууу...
Асега се еба с момчето,седейки на ръковината в кабинката на тоалетната,която така скърца под мен,че може да сме я и разместили и нищо не ме смущава,даже и мисълта,че може да се счупи.Напротив-изпитвам такъв кеф,че нищо не може сега да ме смути.Ако имам отново такава възможност,точно така пак бих постъпила.Отново бих се разтворила в тези здрави,опияняващи обятия,отново бих му позволила да ме овладее на такова място.
Той забива пръсти в мкосата ми и с буйна страст пак завладява устата ми.Смуче,подхапва,изкарва ме от равновесие с умелите движения на устни и езикът си.Толкова е добър,че с всяка секунда ми е все по-трудно да се сдържам да не крещя.Искам даже да изрева неговото име,да го повтарям отново и отново.Искам да го умолявам,да не спира.
И все пак осъзнаването на това,че все пак във всеки момент може да влезе някой,действа крайно отрезвяващо.До кръв захапвам дали моите,дали неговите устни,но..мълча,само тихичко и тъничко скимтя,впивайки се с нокти в шията му,инемогвайки от тази мощна сила на усещанията.
Обаче когато ме настига оргазмът,ярък,безпощаден,неизпитван такъв досега,не се удържам и извиквам силно Божието име.Знам,че не е добре да се споменава така напразно,но по-добре неговото име,отколкото това на Богдан,нали?
-Каква си ми умница!-тежко дишайки прилепва влажното си от пот чело към моето, а след секунда и сами изръмжавайки достига пикът-бурно,дълго,а аз го галя по широкият гръб и се чувствам толкова щастлива.Момчето ми,моето момче,Толкова страстен,толкова истински,съвършенно не приличащ на други и толкова потресаващ.С какво съм го заслужила-да се появи в живота ми?