Та аз само хлад излъчвам..Е поне доскоро-бях парче лед с остри краища.А той е толкова светъл,топъл ,слънчев.Дали наистина му е така добре с мен?Нима противоположностите се привличат?
-Карин,няма да се откажа от теб-като вцепва пръсти в брадичката ми,ме заставя да го гледам в очите.-Толкова си ми нужна.Цялата,разбираш ли?
-Сега в теб говорят хормоните,бушуват и горят,скоро ще отзвучи,само малко време да мине-усмихвам се ,но тайно чак се разтапям от думите му.
-Недей да говориш глупости-отрязва ме твърдо и безапелационно.-Няма да отзвучи,сама го знаеш.За първи път с мен е така..Сякаш ме отнесе вихърът,нямам спирачки.Никога досега не ми се е случвало и си мисля,че освен с теб, с никоя друга няма и да бъде така.Само с теб,повярвай!
Глеееда ме с дълбока,неподправена искренност и аз също за първи път отговарям така,както ми подсказва сърцето.
-Вярвам ти<богдан,защото и с мен е така! Разбира се,че ти вярвам-ласкаво галя с длани наболите му бузи.-И с мен се случва абсолютно същото!
22глава
Карина
,,Свършват ми последните 2 процента заряд на телефона,за да ти съобщя,че мисля за теб“
На екранът ми свети съобщение от непознат номер,но аз и така прекрасно знам от кого е.Няма по света толкова много хора,които да ми признаят подобно нещо.А ако съм напълно точна,то има само един.
Като вземам моят мобилен и крадливо се озъртам напечатвам:
,,И за какво мислиш конкретно?‘‘
Като натискам изпращане,включвам на беззвучен режим и го слагам на нощното шкафче с екранът надолу.Надали увлеченият в пресмятания,Олег,ще обърне внимание на моята виртуална активност,но по-добре е да съм предвидлива,отколкото-недогледала.
-Карина,къде е моето одеяло за път?Не мога да го намеря?
-Трябва да е в куфарът-отговарям и неволно се поглеждам в огледалото и неволно забелязвам как искрят очите ми и са румени бузите ми.Нима само от един СМС толкова съм развълнувана?
Страшно е като си представя само в какви цветове ще пламтя когато съм с Богдан в едно помещение.
-Няма го там,вече два пъти погледнах!-в гласът на мъжът ми звънят нови нотки на недоволство.
-Е, а в червеният куфар провери ли?-с неохота ставам от кревата и се щурам в гардеробната.
-Какво ще търсят моите вещи в твоят червен куфар?-озъбва се Олег.
-Не се вбесявай,де-не обръщам внимание на неговата избухливост-сега ще го открием.
-Защо изобщо държиш одеяла в куфарите? Като че ли имаме малко място?-продължава разярено той,като смъква една риза от закачалката.
-Миналият път го бях сложила на полицата и ти пак мърмореше,че не можеш да го намериш!-подскокоросвам го аз -Защото го беше затрупала с кутии за обувки!-не спира мъжът ми.
-На,дръж своето одеяло!-хвърлям към него намерената вещ,расчитайки,че ще го улови,но той или не иска или не можа да реагира на време,защото завивката се удари в една от полиците и падна на пода.
-А защо трябваше да го хвърлиш?-той ме погледна много мрачно.
-Не е нарочно-мой ред е сега да правя физиономии-Мислех,че ще го уловиш.
-За какво по дяволите съм длъжен да го правя?-гласът на Олег вече е във фалцет.-Ти разбираш ли,че закъснявам за полет?А ти даже не искаш и да ми помогнеш да си събера багажа!
-Не ми викай!-изкрещях и аз доведена до нервен срив.-Не съм виновна,че така късно започна да си стягаш багажа.
-Е,ти никога,за нищо не си виновна...
Той продължава да сипе упреци,но аз не му позволявам да ме обсипва с обиди и излитам от гардеробната,като се правех на глуха.Познавам го-няма да се успокои докато не развали настроението и на околните,така гадно-каквото е и неговото.Но тази вечер,не съм готова да го храня със своята енергия,тя ми е необходима за друго.
Отивам към нощното шкафче и вземайки мобилният ,усещам как се учестява пулсът ми.
,,Представям си те гола‘‘
Просто и лаконично,но така възбуждащо.Все пак Богдан умее както никой друг да ме кара да се червя.Чак дланите ми се изпотиха от вълнение.
Отправям послание и тутак си потресено клатя глава,учудвайки се сама на своята разпуснатост:
,,Аз сега наистина съм без бельо‘‘
Ама,Господиии,до какво се докарах? Водя истинска еротична преписка.Но всъщност не съм излъгала-облечена съм само в топъл халат,защото неотдавна излязох от банята.Но да информирам за това чужд мъж-е върхът на дързостта.
-Прати ми снимка!-отговорът прилетя буквално след секунди.