Выбрать главу

Със съмнение повъртях мобилникът в ръце ,а после набирам бързо:

-,,Не!Предпочитам да демонстрирам моята голота исключително на живо‘‘

Когато това отлита към получателя,сядам на кревата и нервно захапвам нокътя си.Господии,дано само не е прозвучало като призив.Не ми се иска да изглеждам в очите на певецът като нимфоманка...

-,,Да се видим реално.Уговори ме!‘‘

Ето на,все пак го е възприел така,както се опасявах! Докато си търкалям дупето по покривалото на леглото и чудя какво да направя,за да възстановя своята леко дискредитирана репутация,от Богдан идва ново съобщение:

,,Тази вечер съм свободен.Ще дойдеш ли при мен?‘‘

Устните ми се разтягат в доволна усмивка,а сърцето ми трака като с кастанети.Честно! сама себе си не мога да позная.Седя си и като идиотка се радвам на това,че мъж ме е поканил на гости.Наистина,детска градина,мамка му!

Докато се опитвам да придам на физиономията си сериозно изражение, Олег за да не ме заподозре в ненормалност,заради факта,че току що се скарахме,а аз тука грея от щастие като звезда-Богдан ми изпраща адрес и карта на облстта.Наистина е настроен съвсем сериозно за среща.

,,Не ти ли падна батерията на телефона?‘‘-пиша,като се стремя да сниша малко нивото на страстните СМС-и.

;;Заради теб,го включих в контакта.И така ще се видим ли тази вечер?Ако е така,искам да се заема бързо с почистване.‘‘

Изхилвам се за кратко,защото чувам как от гардеробната се появява Олег ,влачейки зад себе си куфар на колелца.

-Какъв е този повод за веселие?- намръщено подхвърля,като минава покрай мен.

-Ее,Едик пак със своите вицове-набързо се сещам аз.

Към агента ми,Олег е напълно равнодушен,както и аз към секретарката му.Затова тези теми са винаги безопасни.

-Щом още не е намислил да афишира ориентацията си?-саркастично изсумтява съпругът ми,за когото,че Едик е прикрит гей-не е тайна.

-Не,не е.И надали някога ще се реши.-следвам го аз в коридора.-Заради такива като теб,на хомосексуалистите не им е никак лесно да го заявят открито пред обществото.

-Аз не съм хомофоб!-казва той и обува леки летни мокасини.-Просто съм против публичната проява на такива еднополови отношения.Затова и браво на твоят приятел,че се крие.Разбира,че кариерата му е в пъти по-скъпа за него...

-По скъпа от щастието ли?-неочаквано ядосана го прекъсвам.

-По-скъпа от капризите-отговаря ми Олег с натиск върху последната дума.-Надявам се,че няма да се караме отново за това?

Съпругът ми е категоричен по този въпрос и това отдавна не е новина за мен,но все още изпитвам нужда да влизам с него в спор всеки път.Не знам,може би това е моята неспокойна природа,или ми е трудно да приема различна позиция от моята гледна точка.

Въпреки това полагам над себе си усилия да подтисна протеста си,който се опитва да избухне.Трябва да престана да споря и опитвам да докажа нещо.Олег е възрастен,завършен мъж,когото не мога да убедя в моите ценности.

-Приятно пътуване! Надявам се,че времето няма да ви разочарова.-с което предизвиквам самодоволната усмивка на Олег,че се опитвам да се сбогувам с положителна нотка.

-Благодаря ти,скъпа-навежда се той и ме целува.Противно на очакванията ми,не се ограничава с дежурното докосване ,а прокарва езикът си в устата ми.Леко втрещена я отварям и го пускам вътре,като честно казано,не си спомням от кога не сме се целували така-по френски.Трябва да е било много ,много отдавна.Но сега по неизвестна причина,съпругът ми реши да възроди една забравена традиция.

-Обичам те,не се отегчавай и преуморявай!-откъсва се от мен ,пристъпва към варатата и закопчава телескопичната дръжка на куфарът си-Ще ти се обадя,когато пристигна.

-Добре –кимвам ,правейки неясен жест с ръка.Той изглежда и че съм му махнала и че съм си оправила косата.

Веднага щом вратата се затвори зад него , се втурвам обратно в спалнята към телефона,на чиито екран виси ново съобщение:,,Какво става? Изпързаля ли ме?‘‘

-Карина

- Здравей, Карин,заповядай - Богдан застава пред мен в лек домашен панталон и просторна бяла тениска, под която се очертаваше впечатляващият релеф на младото му тяло.

Синият му поглед се плъзга по лицето ми с интерес. На устнитему - запазената марка палава усмивка. Късата коса се вижда ,че е леко влажна. Вероятно наскоро е излязъл от банята.

-Здравей"-, казвам аз, прекрачвайки прага.

Въпреки моите опасения и изживявания , при вида на Богдан, всичките ми вътрешни усилия да се държа дистанцирано –стават на прах. Той изглежда твърде добре, твърде приятна миризма се носи от тялото му, погледът му е твърде осезаем върху кожата ми, пламтяща от смущение.