Като не ми отговори,непознатата с отсъстващ вид се вторачва в стената,а аз продължавам с жадни очи да пробивам в нейната неприкосновеност-отвор за моята жажда.Редом до нея кръвта ми се превръща в лава,а вътре в мен нещо започва да вибрира и кипи.
-Чуй ме,не знам какво трябва да кажа,зада ти се хареса.-правя мъничка крачка към нея.-затова нека да си представим,че всичко вече сме го казали и да преминем към по-интересни теми.Желателно е в моят номер.
Веждите й стремително пълзят нагоре,а лицето й придобива насмешливо изражение.
-Ама..ти..сериозно ли?-тя ме обгръща с презрителен поглед,като че ли съм лайно на клечка.-С мен,малкият ще се задавиш,не съм ти лика-прилика,така че по-добре е да идеш и поупражняваш в изкуството да сваляш връстниците си.
Тъкмо отворих уста,да й отговоря с нещо дръзко и провокационно,в тази секунда лифта рязко спря ,а светлината-угасна.Оказвайки се в тъмнина,отначало потресено млъкваме,а после тишината е прорязана от гласът на жената,пропит от паника:
-Какво става?
-Амии заседнахме,-включвам фенерчето на мобилният и осветявайки панелът на управление,безуспешно натискам бутона за повикване на диспечера.-Изглежда електричеството спря.
Тя започва глухо да ругае,а на мен кой знае защо ми става така смешно.Малко преди това да се случи,само си мислех как така да стане,че да се сближа с тази инатлива хубавелка и тези молби изглежда са били чути от Бог.Ох,ох какъв прекрасен шанс да й завъртя главата,а защо не и да вляза под полата й.И аз и тя=сме в затворено пространство и наоколо е блажена тъмнина-всичко необходимо за осъществяване на коварният ми план.
-И какво сега?-задава глупав въпрос тя.
-Ще чакаме докато пуснат тока-отзовавам се и се старая да звуча спокойно,тъй като тя се усеща,че нервничи.-Не можах да извикам аварийната служба,няма връзка.
-Но все пак да опитаме по телефона/-не се отказва тя.
Бре-ее,каква е съобразителна,самооо!
-Амиии,пробвай-свивам рамене,гледайки в екрана на мобилника-Моят въобще не лови връзка.
-Аз имам специално устройство,навсякъде да мога да се обаждам...-отзовава се тя,вадейки Айфон от чантата си.-Кой е номерът?
-Кой го знае?Може би в Гражданска защита?-предлагам.
-Даааа,да-вярно,-съгласява се тя ,тикайки идеалният си маникюр в екранът,а после поднася устройството към ухото си.
Лекичко понижавам яркостта на своето фенерче,зада не дразни очите и слагам телефонът така,че макар и слабо,но да осветява потъналата в мрак кабина.
-По дяволите,никак не лови връзка.Изхвърля ме и това е-недоволно съска жената.
-Ами така е,отпусни се и да чакаме-съветвам аз-Навярно скоро ще ни вдигнат до етаж и извадят.
-Да се успокоя?-врещи тя-Ако ти имаш възможност,да проседиш излишно време,тук в този шибан асансьор,аз имам график,разписан по минути.
-А защо постоянно ме хокаш? Да не би аз да съм изключил тока?
Непознатата нервно изцъква,отново и отново се опитва да звъни ,но съдейки по плътно свитите й устни и свитите вежди-никакъв шанс.
-Ама защо така си се притеснила?-усмихвам се,стараейки се да разведря напрегнатата атмосфера.-Вече е девет часа,какви планове още можеш да имаш,освен да се прибереш в хотелската стая и да си легнеш?
-Моите планове не те засягат!-озъбва се тя.
Ох,ох,каква трънка е самоооо.Но от това я искам още повече.
-Как се казваш?-интересувам се ,облягайки се удобно на стената.
-А теб какво те интересува?-все така злобно издава съскащи звуци тази прекрасна гадинка.
-Просто...тази вечер се готвех да погледам филм за възрастни и ми се иска да знам,чие име да викам когато свършвам-реших да вървя на ва-банк,аз.
Е и какво? С добро явно не мога да разчупя ледът в тази истеричка.Тя е от тези,които не могат да тъпят мрънкане,ванилни излияния и слаби мъже.Разбрах го от раз.С такива или твърдо или никак.
-Ти си се побъркал?-най-после погледът й се извръща от екрана,за да се насочи като свредел към мен.
-Да,луд съм-невъзмутимо подтвърждавам –Стига си изобразявала Снежна кралица,ами нека да общуваме нормално.Не хапя,наистина,е..ако не е необходимо.
-Няма за какво да общуваме,хлапако-наблягайки на последната дума,отвръща тя.-Вялите ти опити да влезеш в гащите на възрастна леля са крайно неубедителни.Затова по-скоро отхапи своят прекалено дълъг език и ми обеспечи така необходимата тишина.
-Като начало,не съм момченце,а Богдан.запомни го,защото после ще го крещиш-надвисвайки с цялото си тяло над нея процеждам нахакано.-Второ-работата не е във възрастта ,ами ти така крепко си се вживяла в ролята на завършена кучка и отчаяно си се вцепила в нея,като за спасителен пояс.Не знам,каква е причината за истерията ти...може би работата ти или по-скоро,отдавна не си се чукала.Във всеки случай,ако искаш да говорим за това-аз съм на линия.Ако ли не-престани да проявяваш дързост и злост ами покажи доброто момиче,под тази изкуствена маска.