- По-лесно е, по-лесно е да изтриеш нощите - повдигам се и се облягам близо до ухото й.
-Позната ли ти е? -Тя се чуди, обръщайки се да види лицето ми.
- Разбира се, още повече,че е хит - подсмихвам се, развеселен от реакцията й.
-Но това е песента на моята младост-, не се успокоява тя. - Танцувах я бавно в гимназията! И вие по това време ... - Карина замлъква, намисляйки нещо в ума си и след това го издава. –Палачинка! Тогава дори не си ходил на училище!
Това е всичко. Отново се страхува от разликата във възрастта. Лично мен изобщо не ме трогва, но по някаква причина Карина не си дава почивка. Сякаш единадесет години са нещо ужасно и непоправимо. Майка ми е със седем години по-млада от баща ми, а леля ми е с девет години по-голяма от съпруга си. И нищо, те живеят душа в душа, без да се притесняват за нищо.
- Може да не съм ходил на училище, но пък съм гледал телевизия, - отговарям. - Музикалните канали пускаха това видео дни наред.
-Да, помня го- замечтано рисува Карина. -Там те все още се караха на платформата, а след това той долетя до нея със самата кола и я целуна страстно. Това ме накара да настръхна.
"Уау," -усмихвам се, -Никога не бих си помислил, че можеш да бъдеш толкова докосната от продукт на поп културата.
-Мислиш ли?-Предполаш ,че предпочитам само ексклузивно и егалитарно?- Тя се намръщи. –Не е това. Творенията, предназначени за масовия потребител, също могат да докоснат сърцето ми и останат в спомените. Разбира се, при условие, че в тях е инвестирана частица от душата.
- Напълно съм съгласен с теб за това - промърморих и захапах тънкото й рамо. - Толкова си умна и в същото време чувствена. Страхотна комбинация.
Карина отново се смее, а аз я искам отново. Въпреки че преди пет минути ми се струваше, че най-накрая съм напълно и задълго задоволен.. Но в случая с нея тази кампания е просто невъзможна.
Карина
Стоим будни почти цяла нощ.
Правим любов - бавно, нежно и благоговейно. Сливаме се един с друг в блажен екстаз, измъкваме се от тясната физическа обвивка и се извисяваме над земята. Щастливи и блажени.
След това почивка - и сега вече сме груби,цинични,правим мръснишки неща, като маймуни сме -в сезона на чифтосване.Издаваме безсрамни гърлени звуци , оставяме си драскотини, хапеме, псуваме.
След още една кратка почивка сме привлечени от експерименти - опитваме нови пози, изпълняваме почти акробатични елементи в леглото и се целуваме на най-забранените места.
За една нощ с Богдан научавам повече за секса, отколкото през последните няколко години от живота си. С него той е толкова разнообразен и изпълнена с емоции, че оргазмът в края изглежда само приятен бонус, а съвсем не самата цел.
Той също има абсолютно невероятно либидо. Силен и неуморен. Само няколко минути - и човекът е готов за следващия акт на плътска любов. И все пак при смесването на младостта и страстта, се създава наистина вкусен коктейл. Ободряващ и енергизиращ въпреки физическата умора. Честно казано, аз съм не съм изобщо свикнала на такива секс маратони. Дори не мога да си спомня последния път, когато нощта ми се състоеше единствено от удоволствие, тънък слой, размазан по стените на реалността.
До Богдан се превръщам в някаква женска, зашеметена от желание. Както интелигентните маниери, така и самоконтролът - всичко изчезва. В негово присъствие няма нужда да се държа като снобка и да се преструвам на нещо изключително. Изглежда, че наистина ме харесва такава, каквато съм. С моите си писалки и джаджи. Оказва се, че и това се случва, представяте ли си?
Когато зората на червено-оранжевата мъгла влезе в къщата през прозореца, заспиваме за известно време. Изтощена съм -изтощена, но ужасно удовлетворена. Чрез съня усещам ръцете на Богдан върху себе си, усещам горещия му дъх на тила си и се стопявам от остротата на усещанията.
Събуждането идва, както винаги, внезапно, но в същото време необичайно гладко и ненатрапчиво - приятен аромат от детството, от който отдавна загубих навика, се забива в носа ми. Без да отварям клепачите ви, вдишвам дълбоко и пред очите ми веднага се появяват образи от миналото. Лятото на края на деветдесетте години. Село в предградията. Къщата на баба ми, чиято атмосфера е пропита с любов и комфорт. Килим на стената, възглавници от пера, тежко памучно одеяло, под което е невероятно топло, и ... Същата миризма. Леко, сладко и предизвикващо неволно слюноотделяне...
Отварям очи и мигам няколко пъти в шок.
Не, това не е сън. Апартаментът на Богдан наистина мирише на сладкиши. И не просто сладкиши, а на прясно изпечени палачинки.
Сядам на леглото и, провесвайки краката си надолу, се протягам блажено. Състоянието ми сега може да се опише с една дума - странно. Изглежда, че не съм спала достатъчно, не съм си починала и мускулите ме болят от нощното физическо натоварване, но все пак се чувствам страхотно. Е, не е ли чудо?