Увивам голото си тяло в чаршаф по гръцки маниер и като разузнавач тихо се промъквам в кухнята. Искам да се уверя, че ароматът на палачинките наистина не ми се струва.
Облягам се на рамката на вратата и, накланяйки главата си леко на една страна, се наслаждавам на това, което виждам.
Пред мен се очертава такава картина,че : Богдан стои на печката в един боксерки , благоприятно подчертавайки твърдия му еластичен задник и с умело движение издърпва тигана, завъртайки върху него пърженето на румената палачинка.
В живота си съм гледала много приятни за окото неща , но за първи път виждам такава красота. Мъжът в кухнята е секси сам по себе си, но в процес на готвене е някаква магия. Можеш да го гледаш с наслада и да го пожелаеш отново като жаден пътник за вода.
–Събуди ли се? - Богдан ме забелязва и се усмихва лъчезарно. - О, а аз исках да те уредя със закуска в леглото.
-Какво си ти?-Сгушвам се зад него и обвивам ръце около гърба му. - Според мен нивото на романтика вече е извън класациите.
-Хайде, още не съм започнал",- смее се той, слагайки още една готова палачинка в чинията. –Добре ли е ? Чай или кафе?
-Кафе,-казвам аз, -Къде ти е кафемашината?
–Ъ ъъъ... Нямам , казва Богдан. - Но имам това. Ще го направя сам. - Той изважда медно джезве от горното чекмедже на шкафът и замислено го поглажда в ръцете си.
- Отлично, - без сянка на ирония отговарям. - От сто години не съм пила наистина ароматно кафе. Можеш ли да правиш турско кафе?
-Не, не мога -, поклаща негативно глава. - Кафето не е моето питие.
- И откъде дойде Арабиката тогава? - Изненадана съм, отваряйки пакет смлени зърна.
-По някаква причина бях сигурен, че обожаваш кафе -, усмихва се младежът. - Купих го специално по повод посещението ти.
— Но как можеше да знаеш, че ще остана тук до сутринта? - Интересува ме, въпреки че отговорът на този въпрос вече е очевиден. Богдан е толкова самоуверен, че дори не си е представял друг резултат.
-Просто наистина го исках, Карин", признава той, гледайки ме в очите. - И желанията са склонни да се сбъдват.
Този човек знае как да говори по такъв начин, че сърцето ми в гърдите ми да затупти по нов непознат начин.Изобщо не изглежда да съм момиче, но все още се смея и се смущавам от подобни изказвания. Хубаво е, по дяволите!
Интересното е, че дали за Богдан подобни фрази са просто начин да получи това, което иска от някоя жена, която е объркана от чара му, или наистина мисли така?
- Кажи ми, така ли си с всички момичета? - Не издържам, любопитна съм.
-Какво точно?- Той повдига вежди въпросително.
- Е,да си внимателен, романтичен, предусещащ капризите им? - Опитвам се да обясня. - Разбираш ли, когато един мъж се държи така, това кара момичетата и жените да се влюбват в него.
-Нямам други момичета",- леко свива рамене Багерът , отпивайки от чая си. - Но благодаря за комплимента. Радвам се, че си доволна и щастлива с мен..
Той ми мига игриво, а след това впива зъби си в палачинката, сгъната няколко пъти. Между другото, Богдан яде невероятно естетически така както е и приятен и много мъжествен. С наслада, с апетит, но в същото време без бързане и с достойнство, като млад лъв след дълъг, но успешен лов.
- Никоя? – Продължавам да питам.
Тъй като той говореше за други момичета, трябва правилно да разузная това поле.
- Не, защо това те изненадва толкова много? - Изглежда абсолютно искрен.
-Не зная... Тълпите от фенове и самотата някак си не вървят добре - за първи път през цялото време изразявам тайния си страх.
Богдан е млад, красив и успешен. И млади момичета хвърлят сутиени по него на концерти. Трудно е да се повярва, че такъв човек може да има проблеми с липсата на внимание.
- И какво общо имат феновете ми? - Той умело изобразява недоумението. - С повечето от тях комуникацията ми не излиза извън обмяната на любезности и няколко снимки като спомен.
- С мнозинството?
Срамота е, разбира се, но наистина се вкопчвам в думите като пълна ревност. По някаква причина ми е изключително неприятно да си го представям с другите. Толкова е неприятно, че става мътно в очите ми.
За няколко мига с Богдан мълчаливо се караме с очи с, а после той снижава погледът си и се смее за кратко, казвайки, добре, добре, хвана ме.
-Добре, добре",- вдига ръце, сякаш се предава. – Понякога се ебавам с феновете. По-точно-чуках ги! Но сега всичко е различно.
Лицето му рязко придобива сериозно изражение.
-Заради мен?" Смея да предположа, а гласът ми звучи доста дрезгаво.