-Да, заради теб, Карин",- в момента той изглежда не като безгрижно момче, а като млад, но доста зрял мъж. Веждите едва забележимо се свиват до моста на носа, погледът е тежък и прав, тонът е пропит с решителност. -Казах ти, че имам нужда от теб, помниш ли?И искам да вярвам, че и ти се нуждаеш от мен.
Замръзвам и неволно набивам спирачки. Защото имам предчувствие, че Богдан ще каже нещо много важно по-нататък.
-Няма да те питам нищо точно сега-, продължава той, подчертавайки последната дума. - Разбирам, че все още не си готова и затова не натискам. Но рано или късно тримата ще трябва да разрешим тази ситуация. Надявам се, че осъзнаваш това.
Така че, без да назовава имена, Богдан спомена Олег. Деликатен, тактичен, но все пак доста специфичен. Удивително е как на такава млада възраст успява да усети ръба толкова фино?
Той обаче е прав. Сега абсолютно не съм в настроение да обсъждам брака си и плана за по-нататъшни действия. Ще взема примера на Скарлет и ще си обещая да помисля за това утре.
-Вкусни палачинки", казвам след кратко мълчание, -Вярно, вкусно.
"Благодаря ти, все още има сладко от малини, майка ми сама го направи", бута той чаша с тъмночервено съдържание към мен. – Яж.
А сега Богдан отново е усмихнато момче с пакостлив поглед. Лесно и спокойно. Сякаш не е имало този приток на тежка непоколебимост преди минута ...
Удивително е колко различен може да бъде!
27 глава
Карина
- Това е съвсем ново ниво, скъпа! - Олег ентусиазирано говори за новия договор, докато аз спокойно отпивам сутрешното си кафе. - Италианците са в джоба ни, следващата стъпка са Щатите.
-Страхотно е",- усмихвам се, чудейки се колко по-млад и свеж е съпругът ми, когато говори за бизнес. - Кога летиш?
- Ние летим! – Насочва към мен вилицата си със забоден на нея чери домат. -Надявам се, че този път ще ми правиш компания?"
-О, Олег", -изпуснах умишлено уморена въздишка. - Има толкова много неща за вършене сега, че дори не знам как да намеря време.
-Боже, понякога завиждам на мъжете, чиито съпруги не работят", -казва иронично той. - Това са само три седмици.
- Знаеш ли, написала съм нещо ново,интересно,което излиза сега, няколко интервюта са насрочени, и ...
-Разбрано, разбрано, не е нужно да продължаваш", усмихва се Олег. – Заета си до ..козирката. Накратко-както винаги.
- Обиден ли си? - питам,защото усещам как съвестта ми ме боцка.
-Разбира се, че не", -поглежда ме съпругът ми. - Вече не съм на възраст, за да се цупя на жена заради това,че ме пренебрегва.
-Е, съжалявам", -подчинявайки се на някакъв импулс, аз се приближавам към него отзад и обвивам ръце около врата му. - Следващия път със сигурност ще летя.
- Приемам обещанието ти за даденост - обвива ръце около китката ми Олег и като я дърпа, ме слага в скута си. - Ако бизнесът изгори, тогава е напълно възможно да се преместим там за няколко години.Затова внимателно трябва да се подготви почвата.
-Досега не си го прецакал и всичко върви отлично", -смея се аз.
- И все пак,нужно е още малко да го поизгладя!Може би трябва да плюя през рамо или да чукам на дърво три пъти?- казава той като се присмива и на себе си.
Олег, също като мен, е непоправим скептик и всички тези суеверия му причиняват пристъпи на сарказъм. И двамата осъзнаваме, че е глупаво да прехвърляме отговорността на черните котки и някакви лоши дати, но понякога в речта ни се промъкват такива фрази . Очевидно детството, изпълнено с тюхкането на разните му там баби, не е било напразно.
- Добре, довърши си яденето - нескопосано се изплъзнах от скута му.
Напоследък всякакви контакти от интимен характер със съпруга ми са придружени от непреодолимо объркване и желание да се абстрахират възможно най-бързо. И изобщо не е, че изведнъж ми стана неприятно. Олег е добре поддържан човек и не предизвиква отхвърляне на физическо ниво.
По-скоро причината е, че напоследък толкова съм пропита от същността на Богдан, че вече съм объркана за това кой и с кого изневерявам. Разбирам в съзнанието си, че Олег е официалният ми съпруг, а човекът, с когото прекарвам всяка свободна минута, е просто любовник, но по някаква причина не мога да мисля за поп-певецът само по този начин.
В обичайния смисъл любовникът е само за секса, за страстта, за липсата на ангажираност, но аз и моето момче сме в много по-дълбока връзка. Освен интимност, в отношенията ни има много духовност и възвишеност.Говорим си и то продължително и с лихва.
Слушаме музика заедно,от всичко: от модерен рап до класика.
Ние мълчим. Гледайки се с обожание.
Ние се смеем. Понякога без никаква причина.
И това е нашият малък, но в същото време толкова голям свят. Свят, в който сме само двама и където никой друг няма достъп.Ние не просто се чукаме и след това всеки отива да си върши работата- не...това не е задължение.