Въпреки младостта си, Богдан отдавна е надраснал възрастта, в която да се опитва да изглежда като човек, който не е, само за да впечатли някого. Той е прост и честен. Ако не знае нещо, открито го признава. Той не се срамува от миналото, не се тревожи за бъдещето и живее всяка минута от живота си в настоящето.
Никога не бих си го помислила преди, но наистина имам какво да науча от този млад, но преждевременно съзрял човек. Способността наистина да се наслаждаваш на случващото се също е умение. Не се притеснява как изглежда отвън, не се преструва , и ако наистина му се иска да опита нещо ново,като наркотик например-ще се се надруса. Душата, тялото , мозъкът му ,са в пълно единство.
И аз с него,също съм такава. Просто изключвам ума си и се потапям в усещания. Има разнообразие. В по-голямата си част това, разбира се, е оргазъм и сексуално удоволствие, но често има и нещо друго. Например усещането за остра липса на въздух, защото са те гъделичкали почти до загуба на пулс. Или, да речем, гастрономически екстаз.
Да, да, екстазито е най-подходящата дума, която да опише цялата тази широка гама от емоции, които изпитвам, когато ям Богданово готвене и си напълвам от лакомия и двете бузи,едновременно.
Според наложените ни от обществото- роли на пола- жената трябва да се занимава с готвене при една двойка, но при мен с Багера-нищо не е като при повечето хора: почти не беля картофи, защото през многото години на използване на услугите на личен готвач напълно загубих навика за такава работа, а той с такава лекота пържи, задушава и пече.
Няма да кажа, че това се случва често, защото по отношение на заетостта Богдан ме превъзхожда, но когато се случва, без преувеличение съм най-щастливият човек на земята. Привлича ме не само фактът, че той знае как да готви, но и фактът, че го прави наистина вкусно,а аз съм го доста придирчиво гурме.
Според Богдан за кулинарните си таланти трябва да благодари на майка си, която работи до късно, и на вечно гладните си по-малки братя и сестри. И пак проличава истината, че в големите семейства децата растат по-отговорни и независими, а любовникът ми е живо потвърждение за това.
– Карин, къде беше вчера около два? Олег отново забива вилицата си в салатата. - Погледнах в офиса ти, исках да отидем заедно на обяд, но не те намерих.
Въпросът на съпруга ми звучи съвсем обикновено, но все пак ме напрегна. Дали защото обикновено не ме кани на общ обяд, или защото по това време му изневерявах с Богдан.
- Отидох на среща в издателството.Имаше какво да се подписва. Трябваше да ми се обадиш, аз щях да се кача до ресторанта.
Обадих се“, отговаря той спокойно. - Телефонът ти беше изключен.
-Сигурно съм била в асансьора“, свивам рамене. - Там няма връзка.
- Може би.
Струваше ли ми се, или Олег наистина задържа погледа си върху мен малко по-дълго от очакваното? Сякаш се опиташе да ме сканира - лъжа ли или не лъжа?
Боже, мисля, че ставам параноичка. Ако сега възприемам всеки безобиден въпрос от съпруга ми за това какво съм направила и къде съм била като проява на недоверие, много скоро ще се побъркам.
Необходимо е да се мисли трезво и да не се паникьосвам. Ако Олег наистина имаше какво да ми каже, щеше да го направи, нали?
Така стоят нещата. Но какво ще стане, ако подозренията му,които все още имат чисто интуитивен фон,се потвърдят ? Няма факти, но има предчувствие... Със сигурност забелязва студенината ми в леглото, въпреки че внимателно се опитвам да я скрия. И все пак, Олег не е глупак.
Ако страховете ми са правилни, значи нещата са наистина зле. Ледът под краката ми става все по-тънък, а двойната игра става все по-опасна.
28 глава
Скитам из търговския център и с нетипично внимание надничам във витрините, които блестят така лъскави и пъстри. Обикновено не съм голям фен на пазаруването в Русия, но сега не пътувам до Европа, така че ще избирам от това, което се предлага тук,в пъти по-скъпо,но..
Не знам как са свързани тези две понятия, но когато си влюбен, нуждата от нови дрехи нараства експоненциално. Всички стари тоалети изведнъж ми стават скучни и непредставителни, но искам да блестя и да се наслаждавам от това- повече от всякога. И не да впечатля обществото като цяло, а един, много специфичен човек, който изведнъж стана център на мислите ми.
Когато се увъртам около нестандартната секция за бельо, която харесвам, телефонът ми издава звуков сигнал в чантата ми. Провирам ръката си вътре и веднага виждам заветното число на екрана, завършващо с две осмици. По навик сърцето ми се разтуптява в галоп, а устните се разтягат в неволна усмивка.