-Здравейте", -приемам предизвикателството, опитвайки се все пак публично да не се разтопя от радост.
- Още ли си в ЦУМ? пита обгръщащо нисък глас.
- Да, но какво...? - Отговарям.
- В кой отдел? - Богдан игнорира въпроса ми.
Усещайки горещото вълнение, което се надига в гърдите ми, казвам името на магазина, в който съм, а след това отново добавям глупаво "какво?".
Да, точно така-супер", хитро и без да се сбогува,той отхвърля предизвикателството.
Гледам известно време замислено мобилния си телефон, а след това, поставяйки го обратно в чантата си, започвам да сортирам закачалките с прашки. Бикините изглеждат неприлично мънички и, честно казано, показват повече, отколкото крият, но все пак искам да ги купя. Разбира се, има вероятност в полупрозрачното парче плат да изглеждам като проститутка, но по някаква причина това не ме спира.
–Уау! - гореща въздишка точно над ухото ми. -Това е ужасно секси, скъпа.
Когато Богдан говори в такъв интимен полушепот и освен това ме нарича с умалителни имена, започвам да се разтапям, като сладолед в четиридесет градусова жега. В интонациите му има твърде много концентрирана похот,така че тялото ми реагира твърде ярко на интимността му...
- Как толкова бързо стигна дотук? - Накланям главата си леко на една страна, но не се обръщам.
Продавачите, които минават оттам, не ме оставят да забравя, че сме на обществено място. Богдан, за щастие, също помни това, така че не прави никакви опити да ме докосне или прегърне. Той просто стои отзад и диша горещо в задната част на главата си. Разбира се, разстоянието, което ни разделя, не е достатъчно голямо... Но това са дреболии, на които не искам да обръщам внимание.
-Минах с колата и исках да те видя", -казва тихо той. — А ти си покварено момиче, нали, Карин?
Сваля същите червени бикини от закачалката, които гледах минута по-рано, и започва да ги върти оценяващо. В дланите на мъжете тази малка дреха изглежда двойно еротична, така че неволно започвам да изпитвам неподходяща сексуална възбуда.
- Съмняваше ли се? -Усмихвам се.
-Съвсем не"-, прави крачка встрани Богдан и вдига един сутиен, висящ в съседство, който на пръв поглед пасва идеално на бикините в ръката му. - Ще го пробваш ли?
Изненадващо, но той дори правилно определи и размера.
— Разбираш, че отивам в пробната без теб, нали? Не мога да устоя на провокацията.
Богдан не отговаря. Той само се ухили многозначително и мълчаливо продължи напред. Бог знае какво е намислило това хлапе!
Влизам в сепарето и дръпвам плътната завеса зад себе си. Знам, че той е от другата й страна и това осъзнаване, по някаква причина, ме вълнува. Бавно събличам копринения топ, свалям полата и обличам яркочервеният комплект бельо.
Разбира се, слагам гащите върху моите, но това не разваля много общата картина - бельото наистина ми отива, дори много. Изглеждам смела и привлекателна. Най-накрая в огледалото се отразява нещо, което отговаря на моите вътрешни усещания.
-Страхотно ти стои-, главата на Богдан се показва иззад завесата. -Ще изглежда още по-добре на пода в спалнята ми.
Погледът му се плъзга се без колебание по тялото ми, а в очите му една след друга проблясват луди искри.
- Спри да се взираш в гърдите ми“, -смея се, покривайки се с ръце.
Винаги се срамувам, когато Багерът намеква за секс по такъв полушеговит, полусериозен начин.
- Ааа та твоите цици, ме зяпат,-Богдан отваря завесата малко по-широко и влиза в пробната.
Ръцете му върху бедрата ми, дъхът му върху лицето ми. Мирише на цигари, ментол и самочувствие. Мирише на двадесет и две. Мирише на мечтана картина. Като лятна вечер, потопена в слънце. Като забранен плод, който толкова искаш да вкусиш.
От миризмата му ми се завива свят и коленете ми се подгъват. Ставам много слаба и беззащитна. Не мога да устоя на чара на Богдан, затова и аз забивам ноктите си в раменете му, повдигам се на пръсти и го целувам. Първо бодливата буза, след това ъгълът на едната му устна и едва след това -другата.
Отговорът е незабавен: младежът ме грабва с ръка, толкова силно и алчно, че краката ми се отделят от земята. Вкопчваме се един в друг в някакъв неистов, напълно безумен импулс и точно когато имам време да вдигна тениската му, отвън се чува обърканият глас на консултанта, ясно обърнат към нас:
- Хм... Млади хора, съжалявам, но в пробната можете да сте само по един.
-По дяволите, все пак ни прекъснаха“, -мърмори Богдан и неохотно се отдръпва.
-Казах ти“, кикотя се като ученичка, уловена да се целува от родителите си.