След като ми хвърли гладен поглед, той леко отмести завесата и с невинна усмивка, явно адресирана към консултанта, напусна сепарето. Сякаш не сме направили нищо осъдително тук.
- Е, ние го вземаме? - Богдан грабва червеният комплект от ръцете ми, когато, облечена, излизам от пробната. — Ще ме изкушиш ли с това?
-Ще го направя-, кимвам, усещайки как бузите ми отново се изчервяват.
Отиваме на касата и докато ровя из чантата си в търсене на портфейл, човекът плаща за покупката ми, като поставя телефона на терминала за безкасово плащане.
- Не беше необходимо, Богдан, аз самата бих ...
-О, Боже мой", -извърта очи той-Ще ти изпратя сметката,като го разкъсам, става ли?"
В тона му има толкова много неприкрита ирония, че изведнъж се чувствам смутена, защото, ако Олег беше на негово място, подобен жест нямаше да предизвика сянка на протест в мен.
Но в случая с Богдан всичко не е толкова просто. Първо, все още не разбирам в какъв статус се намираме и това значително обърква моделите на поведение, които обикновено се прилагат по време на такава комуникация. Например, лесно бих позволила на съпруга ми да ми плати сметката,но на непознат -никога. Но Богдан за мен не е нито едното, нито другото... Така че докато реагирам,той избързва към изхода.
От друга страна- имам доста неясна представа колко печели и не съм сигурна, че купуването на бельо за две хилади долара ще се впише в бюджета му. Разбира се, съдейки по колата, която Богдан кара, той има пари. Но в същото време той живее в апартамент под наем, което означава, че броят им все още е ограничен.
- Благодаря - промърморвам аз, взимайки червената картонена торба от ръцете му.
Явно изглеждам притеснена, затова Богдан добавя със смях в гласа:
-Карин, сериозно ли мислиш, че ще обеднея, ако ти купя бельо?
- Ами, аз... Хм... – проклетите думи няма да дойдат скоро на ум. - Просто не съм наясно с финансовите ти възможности, така че не знам какво можеш да си позволиш и какво не.
Излизаме от магазина и спираме на лъскавия парапет.
- Искаш ли да знаеш колко печеля? - ме зашемети директно с въпроса си- точно като куршум в челото.
Прямотата и Богдан са неразделни понятия.
-Ако не е тайна, разбира се",- мърморя аз, премествайки се от крак на крак.
В обществото, в което израснах и формирах, темата за парите и доходите беше строго табу, така че не беше обичайно да се обсъжда. Разбирам, че времената са се променили сега и може би младите хора го приемат по-лесно, но мен това все още не може да ме пречупи. Като че ли съмотворила портфейла на някой друг и броя парите там...
Но, от друга страна, самият Богдан повдигна този въпрос. Така че защо не се възползвам от неговата откритост и липса на непредубеденост?
Багерът изважда друг мобилен телефон от джоба си, пуска приложение за калкулатор върху него и обобщава номера, като не ми казва нищо в продължение на няколко минути.
-Това е горе-долу колкото направих миналия месец, -обръща той телефона с екрана към мен, а веждите ми, колкото и да се сдържам , бързо пълзят нагоре.
Оказва се, че младите популярни музиканти изобщо не умират в бедност. Сумата, която виждам, разбира се, е много по-малка от това, което печели Олег, но в същото време повече от това, което печеля аз.
- А ти откога си с такъв доход? – след като се справих с първия шок, се интересувам.
-Преди около година“- вдига рамене Богдан и прибира телефона обратно в джоба на дънките си.
-С този темп скоро ще спечелиш скоро пари за собствен дом-, отбелязвам.
-Вероятно, но още не съм мислил за това. Имам много и всякакви бизнес планове и идеи, така че първото нещо, което изкарам кеш ще отиде там.
– Бизнес планове, свързани с музика? Оо,много съм любопитна?
-Не само с нея-, усмихва се Богдан. -Разбирам, че няма да мога цял живот да скачам на сцената, забавлявайки хората. И честно казано не искам. Страхотно е, че това, което обичам, ми дава възможност да печеля пари, но в бъдеще бих искал да постигна повече.Защото на двадесет и две дори не бях толкова съзнателен и със сигурност не знаех какво точно искам от живота. Пуснах се по течението, воден от неприязънта си към наложени догми,да вземам съдбоносни решения според базата на общественото мнение.
Мдааааа-за пореден път се убеждавам,колко е различен от повечето си връстници.
29 глава
Карина
-Ела при мен?" - Богдан вдига поглед от парапета и пръстите му се увиват около лакътя ми.
- Не мога, заета съм. След половин съм записана за насрочена среща с гинеколог и след това трябва да се срещна с режисьорите. Преди месец все пак се съгласихме да снимаме нататък.