Нежно освобождавам ръката си от тази на певеца , оглеждайки се по навик. Все още сме в мол с много хора. Това трябва непрекъснато да се има предвид .
-И аз имам много спешни неща за вършене, но съм готов да ги дам на късо -, отдръпва се той от мен, но все пак остава твърде близо. – Съгласи се, Карин, не сме се виждали от три дни. Скоро ще тръгна на турне.
-Агентът ми ще ме убие, той ухажва този директор от почти година-, хленча с искрено съжаление.
Честно казано, ужасно искам да разкарам всичко, да скоча в колата на Богдан и да се отърва от проблеми и задължения. Ако смеся този ден ,а след това и нощта в коктейл от нашата страст и му се наслаждавам , без да мисля за нищо или никого-направо ще се възродя.
Но вътрешната бизнес жена не ми позволява да следвам желанията си толкова лесно. В края на краищата, да бъда прекалено страстна и готова на всичко жена за млад любовник наистина може да има отрицателно въздействие върху кариерата ми. Тя и сега не е съвсем на върхът си.
- Добре, разбрах, - Богдан стиска челюсти малко повече от обикновено, така че се очертават ясно жлебовете му върху тях. - Тогава ще си пишем по телефона.
Как искам да се хвърля на врата му! Да се удавя се в силната, релаксираща прегръдка, да се потопя се в топлината му, да поставя дланите си под тениската му и усетя твърдия му корем ...
Но едно проклето обществено място не ми дава тази възможност.
-Добре, чао", кимвам и пъхам косата си зад ухото. - Приятен ден.
Богдан ме дарява с кратка и прекалено формална усмивка, а след това, обръщайки се, си тръгва. Поглеждам към отдалечаващата се широкоплещеста фигура и душата ми изведнъж се изпълва с непоносима горчивина, сякаш се разделяме не за ден, а за цял живот.
Все пак трябва да си призная, че изпаднах в зависимост от това момче. От хищническия му поглед, властни ръце и сексуален магнетизъм. Срамота е, разбира се, но напоследък вътрешното ми състояние се характеризира изключително с една от двете възможности: прекрасно е, когато съм с Богдан, тъжно е, когато съм без него. Ето колко станах примитивна.
–Чакам! – Неспособна все пак да се сдържа, му подвикнах.
За щастие, той ме чува и веднага се обръща. Въпросително докосва лицето ми с поглед и след още един миг се втурва в обратната посока, към мен.
— Ще дойда вечерта, става ли? Прошепвам, навеждайки се на ухото му. В това бельо, нежно разклащам чантата с нови дрехи. - Щом се освободя, веднага ще дойда.
-Ще почакам- идва горещ шепот в отговор, а след това устните на Богдан небрежно докосват бузата ми . Толкова трогателно и невинно, че дори не мога да му се ядосам, че си е позволил недопустима свобода на обществено място.
-Това е, тръгвам-, промърморвам под носът си , смутена.
-Е, давай, давай,- подигравателно долетява след мен и отново не мога да сдържа глупавата, щастлива усмивка от ухо до ухо.
***
Господи, Кариночка, изглеждаш просто зашеметяващо! - Едик разперва ръце, когато ме вижда, цъка възхитено с език. - Не разбирам,курс по мезотерапия ли завърши или какво?
-Не, откъде го измисли? -Смея се, предлагайки му бузата си за целувка.
- Е, не знам ... Лицето ти просто грее! И дори фините бръчици се изгладиха.- Той леко присвива очи. – Но каква е твоята тайна?
-Нищо, просто спах добре“, махнах небрежно с ръка.
Разбира се, приятно е да чуя такова мнение отвън, но и без него знам, че с появата на Богдан външният ми вид се промени. Дали в комплиментите, с които ме обсипва или в божествения секс, който ми дава заряд от безгранична енергия, или в нещо друго ... Но сутрин в огледалото сега ме гледа не мрачна неврастеничка , а жена, доволна от живота.
- Готови ли сте за срещата? - Едик превежда разговора в работен канал. – Записахте ли основните точки, които трябва да бъдат запазени в сценария?
Днес трябва да говорим с режисьорите за предстоящите снимки на сериала по една от моите трилогии. Преговорите се водят дълго време, цената за закупуване на правата е договорена и най-накрая дойде моментът, в който сценаристите и режисьорът искаха да обсъдят сюжета.
-Да, ето ги“, вадя предварително отпечатани хартии от чантата си. – Малко съкратих първоначалния ни списък и оставих само наистина важното.
Добре“, агентът сканира листа с очи и кима рязко. - Е, ще тръгваме ли?
-Хайде да вървим“, съгласявам се и заедно се отправяме към конферентната зала.
Срещата, за която планирахме да отделим не повече от час, се проточи почти три и ние с Едик изпълзяхме от офиса на режисьорите, изтощени и изцедени до последната капка. Когато предметът на спора е измислен свят, е много трудно да защитиш позицията си и да оперираш с разумни аргументи. Оказа се, че авторската ми фраза „Аз го виждам така“ не означава абсолютно нищо за режисьора, който има собствено виждане.