-Иначе,какво?- с призив пита тя, и дъхът й с аромат на ябълки докосва бузите ми.-Ще ме изчукаш против желанието ми?
-Против волята ти няма да правя секс с теб-твърдо произнасям и като не мога да се сдържа,прокарвам носът си по челото й.-Но така или иначе,ние с теб-ще правим любов.аз ти го гарантирам.
Сега стоя така близо,че усещам топлината на кожата й.Виждам как тупа тънката жилка на нейната шия и усещам как високо се повдига пищната гръд.Толкова е невъзможно красива.Най-хубавата жена,която съм виждал-дива,непокорна и така желана.
От нейният опияняващ ,жасминов мирис ,моментално се пробужда животът в гащите ми и съм като никога на ръба да загубя контрол над своите стремящи се към нея инстинкти.Првилните мисли потъват в нахлулата вълна на възбуда и ми е нетърпимо,да се сдържам да не се впия в нейната сладка и леко приоткрита уста.
-Отдръпни се-вече по-тихо и спокойно говори тя ,опирайки дланите си в гърдите ми.
Мамка му,струва ми се,че ми се удаде да избия високомерието на тази кралска особа.сега не изглежда така наперена и високомерна.Гледа надолу,ресниците й трепкат и даже като че ли бузите й са по-червени.Колкото до руменината,може така да ми се струва в тъмнината.
Бавно се отлепям от нея и правя крачка назад.Сега ни разделя само половин метър,но не мога да се отърся от внезапното чувство на пустота.
-И как всъщност те наричат?-хващам се за крайчето на разговора.
-Карина-след малка пауза се отзовава тя и вдига поглед към мен.
И едновременно с това в лифта светва лампата.
Карина
Лифтът пропълзя още няколко етажа,а после вратите му,сякаш нищо не е било се разтварят на четиринадесетият.Така невъзмутимо и спокойно,сякаш не е била тази незапланирана пауза без светлина,когато аз за първи път от мноого,много години не съм изпитвала такова остро усещане и смущение от внезапната близост на непознатият мъж.Намираша се още в някакво странно вцепеняване ,на ватни крака излизам в коридора и зад гърбът ми долита низкият глас на Богдан:
-Карин!-обръщам се и тутак си пресрещам обгарящо-изискващият поглед на очите му.-Аз съм в триста шестдесет и осми номер,където ще съм през цялата вечер и нощ.ако си толкова смела,колкото ми се стори-ела.Аз ще те чакам.Тонът му е изпълнен с непоколебима увереност и властна решимост.Но освен тях в гласът му се чуват едва уловимите нотки на трогателна надежда,които даже ме подкупват по-силно.Под лъчите на погледът му изведнъж рязко се повишва слюноотделянето ми,сякаш съм захапла блокче швейцарски млечен шоколад.А сладко не ям от години,защото се грижа за фигурата си.Но сега така отчаяно ми се иска да прекрача забраната и да вкуся нещо забранено,да съгреша...
Не знам защо този нагъл младок ми влияе така.Може би всичко е в непристойното му ,но така диво вълнуващо предложение.Или в дръзките татуировки на широките плещи,които не ми се струват безвкусни.А може би причината се крие в пронизителният ,пробиращ се до костите ми-поглед.Той дразни,боде,нажежава и дразни нервите,някак си приятнооо....
Докато се наканя да отвърна нещо-вратите на асансьорът се захлопват и скриват мургавото лице на младежа.И осъзнавам,че по гърбът ми пробягват мравчици в нестройни редове,а дланите ми,които никога досега не са издавали вълнението ми,сега предателски треперят.
Господиии,та какво става с мен?
Бавно се приближавам към нужната врата,на автомат и слагам ел.карта в жлебчето и след кратък сигнал влизам в стаята.Свалям веднага Лабутените и блаженно размърдвам отеклите пръсти на краката си.Токчетата-са наистина нещо красиво,но и ужасно нечовешко.Жените от столетия страдат от деформирани стъпала,само и само да се окажат по-високи,с по-стройни крака.Вечният стремеж към недостижимите стандарти за красота.
Разкопчавам ципът на полата и тя като се стича по бедрата ми се озовава на купчинка в краката ми.Свалената от раменете блузка се приземява към нея.Много странно,обикновенно съм крайно взискателна по въпросите с порядъка и когато вещите ми не са на своите места,изпитвам усещане за дискомфорт.Но сега ми е все едно,даже не ми се иска да им отделям внимание.Прекрачвайи през търкалящите се на пода неща,отивам към мини-бара и изваждам поръчаната по-рано бутилка сухо червено вино.Ловко боравейки със шомпола го отварям и поднасям към носът си,вдъхвайки приятният му фруктов аромат.Днес съм така бунтарски настроена,че като плюх на условностите ,аз глътнах яка глътка,направо от бутилката.В устата веднага се появява тръпчив вкус с лека киселинка към края и аз кимвам удовлетворено:напитката напълно съответства на вкусът ми.