Вероятно в очите на Богдан това е драма, която играя и изглежда отвратително евтина. Не се срамувам да спя с него, но да изповядам всичко на съпруга си е грешно. Затова търся всякакви извинения. Е, не съм ли лицемерка?
-Добре“, -той все още запазва самообладание. - Тогава ми кажи какви изходи от тази ситуация виждаш? Може би наистина не разбирам нещо.А пък мен пак ме е яд. Вероятно защото в такъв труден въпрос Богдан беше този, който зае позицията на възрастен. Докато аз упорито играя ролята на истеричка.Не мога да се контролирам и избликвам в неадекватни емоции.
Разбира се, винаги съм разбирала, че рано или късно търпението на Богдан ще се изчерпи и той ще повдигне въпроса с Олег , но страхливо предпочитах да не мисля за бъдещето, наслаждавайки се на ефимерното настояще.
И накрая решителният момент настъпи. Човекът очаква от мен конкретни действия или поне разбираеми обяснения, а аз съм в пълен ступор. Не знам как да постъпя или какво да кажа.
Мамка му! Как ми се иска да прехвърля отговорността върху нечии други плещи. Да не решавам нищо и е желателно изобщо да не мисля. Да се свия в черупката си и да забравя.
Преди това винаги съм се смятала за волева и смела, но в действителност страхливостта и инфантилността ми излизат извън всякакъв мащаб.
Браво, Карина!
Богдан
-Аз… не знам“, -Карина нервно се втурва из стаята, събирайки нещата си от пода. - Първо, трябва да изчакам Олег да се върне от командировка. Не мога да му кажа по телефона!
-Съгласен“,- кимам, правейки всичко възможно да сдържа възмущението, което ме изпълва.Разбирам, че конструктивен диалог е възможен само с хладен ум. – Значи ще говориш с него, когато пристигне в Москва?
-Не ме притискай, става ли? – тросна се тя, дърпайки бельото си.-Ще говоря, когато усетя подходящ момент. Такива неща не се правят набързо.
Гледам я как се суети, а на мен ми кипи отвътре.Сърцето ми бие така като боксова круша, натъпкана с пясък. Бам-бам-бам.
Честно казано, не мислех, че Карина ще реагира толкова болезнено на моето привидно логично предложение да се раздели със съпруга си. С нея се срещаме от няколко месеца, а тя не бърза да разбие перверзния ни триъгълник. Така че тича от него към мен и обратно.
И тя също изпитва болка! Например,предишният ден беше извън равновесие.. Каза, че се е скарала с майка си, но по някаква причина не вярвам,че е само това. Е, какво чудовище трябва да си, за да докараш до истерия такъв силен човек като Карина? Не, явно не е работа само на майката. Съпругът й сигурно също е доналял масло в огънят.
А цялата истина е,че всеки път, когато си помисля, че тя спи с този неин Олег, все едно ме прекарват през месомелачка.Толкова ми е гадно, че ми идва да хленча.
Но аз издържам. Не й показвам как съм. Потушавам тази ядрена експлозия от ревност в себе си. Защото съм обещал да не натискам. Защото исках да й дам време. Защото я обичам, в края на краищата.
Но тя не разбира , колко е трудно да споделиш това, което искрено смяташ за свое.
Тя държи на брака си, страхувайки се от промяна.
Или може би изобщо не става дума за страх? А в баналното нежелание да промени нещо?
Е, какво? Тя има съпруг, и любовник -защо да изберете един човек, когато може да ги има едновременно? В края на краищата, този неин Олег не е някакъв нехранимайко, че да й е лесно да се откаже от него.Нормален уважаван човек с големи доходи и аз, в сравнение с него, съм просто сополиво момче.
А Карина е свикнала с лукса. Сейшели, частни самолети, диаманти с размер на грозде... Определено все още не мога да организирам такова нещо за нея.
-Карин, разбирам съмненията ти", казвам аз, поемайки дълбоко дъх. - Със съпруга ти всичко е стабилно и на най-високо ниво от дълго време ... Но и аз скоро ще бъда на още по-високи ниво.. Освен музиката, имам още няколко проекта и...
-Сериозно ли?- Тя ме прекъсва възмутено. -Мислиш ли, че съм с него само заради парите?"
–Разбира се че не. Но това е вашият стандарт на живот и винаги е трудно да се промени.
-О, Боже мой- тя пуска лице в ръцете си и поклаща глава. - Не ми пука за това ниво! - хвърля поглед към мен. - Бракът не е само пари, Богдан. На първо място, това е човешка връзка, която предавам и трябва да се справя с това по някакъв начин.
- Да, мамка му! – Неспособен съм вече да се справя с емоциите си и удрям възглавницата с юмрук.- Брак, брак, брак! Какво му е хубавото на брака ти, Карин? Обясни ми, наистина не разбирам! Вие сте заедно от толкова много години, а дори нямате деца!