-В нашата клиника не се прави аборт, но мога да препоръчам добро място- след кратка пауза Надя дърпа професионално разбираща маска върху лицето си. - Абортът ще бъде медицински и почти безболезнен.
-Добре“, кимам, гледайки как разпечатката, която ми трябва, бавно изпълзява от нейния принтер.
-Ако се чувстваш зле или просто искаш да поговорим, обади ми се, става ли?- Тя ми подава малко купче документи. – Винаги съм във връзка.
-Разбира се“, искам да се усмихна, но устните ми сякаш са изтръпнали. Невъзможно е да повдигна на ъглите им дори с милиметъ.- Благодаря, Наде . Ще отида.
Всичко мина бързо и наистина безболезнено. Честно казано, до последния момент очаквах уловка от себе си: мислех, че съмнението или поне намек за него ще размърда някъде пластове ... Но вътре всичко беше глухо, като в бункер - нито съжаление, нито желание да се върне времето,преди да го направя , дори нямах толкова познатото чувство за вина.
Моята атеистична житейска философия трябва да е изиграла роля. Въпреки че не съм напълно невярващ... По-скоро агностик. Съществуването на Бог е неразбираемо и недоказуемо, така че има ли смисъл да се страхуваме от неговото неодобрение? В края на краищата последния път направих всичко както трябва и той все пак взе детето от мен.
Излизам от клиниката и с уморена въздишка сядам зад волана В долната част на корема ми има леко смъдене и се усеща лека слабост в тялото. Но като цяло състоянието ми е доста стабилно. Главата ми не се върти и практически не чувствам болка.
Облягам се на седалката и затварям очи за няколко секунди. Тежко ми е на душата, сякаш камък двеста тона е забит в гърдите ми. Но това е добре, скоро ще мине. Не за първи път изпадам в депресивни състояния.
Когато натисна бутона за стартиране на двигателя, в тишината на кабината се чува мелодия на входящо повикване, пъхам ръка в джоба на дънките си и вадя мобилния си телефон. Това отново е Богдан. Обажда се за сетен път днес. И снощи имаше дузина пропуснати ...
Вероятно човекът упорства, защото през нощта има самолет - той лети на обиколка из Европа за почти месец и половина. Всъщност се разбрахме да се видим и да се сбогуваме по човешки, но изглежда, че сега не мога да изпитам нормални емоции - твърде съм нещастна и съсипана.
Отхвърлям обаждането, но буквално след секунда мобилният телефон отново звъни.
Вероятно Богдан няма да отстъпи, докато не разбере какъв е проблемът.
-Здравей", -казвам тихо, държейки говорителя до ухото си.
-Карин", възбуденото, учестено дишане може да се чуе по телефона.- Къде си? Добре ли си?
Оказва се, че през цялото това време наистина исках да чуя ниския му глас.
–Аз... Не знам", -отговарям аз, със задавен шепот.
Сълзи и хлипове стискат до гърлото ми. Проклети предатели. Ще започнат ли да ме задушават отново? В края на краищата, не исках да плача повече! Обещах си, че ще се въздържа!
Но не успявам... След поредното премигване на миглите капка солена влага се плъзга надолу по бузата на тънка струя.
–Къде си? - Богдан повтаря въпроса си за пореден път, но този път по-тихо.
- Седя в колата. На паркинга.
-Ще дойдеш ли при мен?"- пита той,- Надявам се.
-Ще дойда", отговарям аз, поддавайки се на импулса.
Глава 37
Богдан
Карина влиза в апартамента бавно и дори донякъде подтисната, сякаш потопена дълбоко в себе си. Тя все още не е казала нищо и вече знам, че отново е в беда. Това се забелязва във външния й вид, от който, изглежда, са взели и изсмукали целия й живот наведнъж. Той е толкова сив и безразличен.
–Какво се случи? - Опитвам се да придърпам приятелката си към мен, но тя внимателно се изплъзва от ръцете ми.
- Всичко е наред, Богдан – изцежда измъчена пластмасова усмивка. - Просто не се чувствам добре. Ще отида да се освежа, може би.
С тези думи Карина изчезва в банята, а аз оставам да стоя в коридора. Не разбирам нищо и съм объркан.
Не, не е добре, не се вписва в никакви норми на поведение! Докога ще измъчва себе си, а в същото време и мен? Казва, че всичко е наред, но по самото й лице се вижда друго. Сякаш е погребала някого. Защо изглежда така?
Правя няколко крачки напред, а след това, обръщайки се рязко на петите, се втурвам в обратната посока.
Някаква неудържима енергия на протест кипи в мен, настоявайки да отсея "аз"-тата и то възможно най-скоро. Повече от месец няма да съм в Москва, а през това време ще полудея от неизвестност. Чудя се какво ли си мисли,тя? Какво решихте за развода? Ебава ли се с Олег ?
И все пак, да живееш в състояние на продължителна несигурност е непоносимо трудно. Това отнема много енергия и постоянно подкопава спокойствието. Ситуацията с Карина ме превръща в неврастеник, какъвто изобщо не съм. По природа съм доста лесен човек, но започнах да я карам нещо неправилно с нея ... Не се разпознавам.