Карина излиза от банята със същото мъртвешко бледо лице и приближавайки се, обвива ръце около врата ми.
- Богдан, исках да се сбогувам и лично да ти пожелая късмет на турнето. Изготвил си го сам, нали? - Тя се опитва да се усмихне отново, но, както и миналия път, опитът не се брои.
Докосвам устните й, опитвайки се да я отпусна с нежна целувка, но дори и тук всичко е тъжно . Карина е напрегната и напълно не е предразположена към ласки. Обръщайки глава за кратко, тя избягва езика ми и притиска бузата си към гърдите ми. Като малко уплашено момиче.
-Ти си страхотен човек и се чувствах толкова добре с теб...
- Така че спри!- Дърпам я за раменете и я поглеждам в очите. - За три седмици ли се сбогуваш с мен или за цял живот?
Казвам това в полушеговита интонация, но, честно казано, изобщо не ми е смешно. Напротив, дори е някак страшно от нарастващото предчувствие.
- О, - поклаща глава Карина и издава странен звук като ридание. - Помниш ли, че вчера отидох на гинеколог?
Гласът й трепери.
-Добре ли си? - Отговарям, изстивайки от пълзящите предположения.
- По време на прегледа е открита бременност.
Опа.
Светът около нас замръзва. Звуците, идващи от отворения прозорец, отшумяват. Времето спира.
И след това - забавен каданс.
Ето как хората онемяват. Те са адски тъпи, не могат да произнесат нито дума.
Взирам се в Карина, примигвайки сляпо с очи и безуспешно се опитвам да изцедя поне нещо. Поне някакво повече или по-малко емоционално оцветено междуметие.
-Но ти взимаше хапчета“,- най-накрая успявам да изхриптя.
-Пиех, но не подействаха“, -казва тя мрачно.
-Това моето дете ли е?“ – след като се справих с първия шок, се интересувам.
Ами ако наистина е мое?
-Няма значение чий“, -изведнъж удавя тя новородената ми мечта. - Направих аборт.
И сега, летейки от небето, ударих земята. Това, разбира се, е метафора, но въпреки това наистина се чувствам като размазан на тротоара. Вътрешностите ми са попарени с вряла вода от непоносима болка, а сърцето спира да бие.
- Какво направи?- питам с устни.
-Чу ме -,казва Карина и скръстявайки ръце на гърдите си, се втурва към кухнята.
-Защо не каза нищо? Защо не сподели с мен?– внезапен прилив на безсилен гняв изгаря кожата ми.
Стискайки юмруци, я следвам.
С кого да се консултирам? С теб или с Олег? – хвърля гневно Карина. -Не знам кой е бащата!
- Е, можеше да направиш тест за бащинство! – крясъкът ми прилича повече на рев на ранено животно. - И като цяло ... Каква разлика има кой е бащата ?! На първо място, това е твоето дете, Карина!
-Богдане“, -тя рязко понижава гласа си, поради което атмосферата в залата се превръща от нажежена в ледена. - Не искам да имам деца. От никого. Никога. Разбираш ли?
Сега разбирам какво означава това чувство,когато светът ти се разпада. Тухла по тухла отлита от изграденото в него, ударната вълна разрушава стените ... И ти стоиш и гледаш това, без да можете да повлияеш на нищо. Изгаряш жив от цвъртящата безнадеждност, която като див звяр разкъсва на парчета твоето още живо, туптящо сърце.
-Не, не разбирам“, признавам си честно. -Как не искаш деца? Защо?
В паника минавам с очи по потъмнялото лице на Карина, напразно се надявам да открия в него признаци, че тя не говори сериозно. Нека това е шега. Тъпо, жестоко, но все пак шега.
-Защото вече имах дете и знаеш как свърши“, отбеляза тя, превръщайки се отново в Снежната кралица. Студена и надменна.
Очите й имат метален блясък и строга решителност. Изглежда, че е готова да се защитава. Сякаш съм й враг и й желая зло.
-Карин, но това не означава нищо",- казвам втрещен.
-Така че", отрязва грубо тя. - И това означава много. Няма да има друг път, Богдан. Това е мое право и мой избор.
Карина
Богдан изглежда изгубен, объркан, нещастен. Сякаш е бил измамен. Сякаш нещо много скъпо е било ограбено и отнето, а сега той не знае как да живее без него.
Казвам му ужасни неща, умишлено не украсявам реалността. Той трябва да знае истината. Така че ще бъде честно. Така че ще бъде правилно.Странното е, че целият абсурд на нашия съюз едва сега достига до мен. За какво си мислех, когато вързах този много млад мъж за мен?
Богдан заслужава нормална връзка с нормална жена. С тази, чиято психика не е осакатена, а миналото не е обезобразено. Той заслужава щастие и любов. Просто и абсолютно взаимно. Без трети страни, обидно "ако" и жалко "уви".