Преди това се смущавах само от разликата от единадесет години, но сега разбирам, че това не е така. Богдан все още е само в началото на пътуването, докато аз вече съм преминала половината от него. Провален брак, разбито майчинство, изневяра - живея под тежестта на тъжното преживяване и по някаква причина го прехвърлям върху раменете на човек, който имаше неблагоразумието да се влюби в мен.
На неговата възраст такава прибързаност е напълно разбираема - той прави грешките на младостта. Но аз, аз? Трийсет и три годишна тъпачка! До къде стигна?Защо го е завлякла и него в обърканото блато на живота си?
Все пак Богдан каза от самото начало, че иска голямо семейство и деца. Видях как очите му искряха едновременно, разбрах, че това не е хвърляне на прах в очите ... Защо тогава не станах и не си тръгнах? Защо позволих афера, която от еднократна афера, да прерасна в нещо истинско и голямо?
В края на краищата, аз съм егоист и така ще завърша. Мислех само за себе си и за желанията си. Надявах се да се забавлявам, и времето да минава по-леко.. Но в крайна сметка, какво?
Възлюбени сини очи, чийто поглед замръзна от ужас и безкрайно самоотвращение.
Значи си приключила играта, Карина.
- Сега разбираш ли, че сме в задънена улица? - Прехапвам бузата си отвътре, за да се разсея от острата болка, която раздира душата ми. – Разбираш ли, че искаме съвсем различни неща?
Богдан мълчи и сякаш кожата ми е одрана на живо.
Щеше да е по-добре, ако крещеше.
По-добре би било да разбива мебели, да бие чинии и да ме нарича кучка. Това би било справедливо и заслужено. По-добре е да виждам гняв, негодувание, отколкото това тъпо осъждане в погледа.
Осъждане, подправено с толкова силно разочарование, че искам да умра на място.
Не издържам на това повече и хуквам с последни сили към входната врата,а ...той..Богдан не ме спира.
Глава 38
Богдан
-Това беше готино, брато- одобрително ме потупва Никитос по рамото, докато се крия зад кулисите. - Толкова много изразяване, толкова много разпъващи душата стихове.... Ех,когато си влюбен...
Вероятно е прав. Изпълнението на сцена, която като тийнейджър съм гледал толкова много пъти от аудиторията, е наистина хубаво. Това е като малка част от сбъдната мечта - след училище момчето напуска родния си град, за да завладее света на шоубизнеса, а години по-късно се завръща тук като звезда.
Не, разбира се, не се смятам за звезда, но звучи добре!
- Как сме по отношение на времето? - Интересно ми е, че свалям личната слушалка за наблюдение. – Вписваме ли се ? Ще имам ли време за "На окръга"?
- Да отидем в "Тутелка", кимва продуцентът, поглеждайки часовника си. - Сбатсей, ако искаш.
Изтривам лицето си с кърпа и се усмихвам с благодарност на момичето организатор, което услужливо ми подава още една бутилка вода. По време на концерти ми се иска да пия вода като жаба.
- Никита Андреич, момичетата си проправят път зад кулисите, искат автограф. Какво да се прави? - Скинхед пазач в черен костюм се приближава към нас.
-Вървяха през гората, приятелю, през гората", припява Никитос, гледайки внимателно телефона. - Малка сесия с автографи ще има в залата след концерта, без "задкулисие".
Въпреки забраната на продуцента, почти всеки път, особено настойчивите фенове си проправят път към съблекалнята или ме дебнат на служебния вход. В началото, разбира се, беше малко страшно. След това, когато свикнах малко с общественото внимание, беше приятно. Е, сега просто не ми пука. Дори и най-възхитителното действие с повтарящо се повторение се превръща в рутина.
Хвърлям празната бутилка настрана, вдигам микрофона и съм на път да направя крачка на сцената, когато фрагмент от фразата, хвърлена от Никитос, изведнъж докосва ушите ми: "Какво като е Таня Белозерова? Той каза, че не може да отиде зад кулисите!"
Краката ми като че ли се срастват на пода против волята ми и след това следват тялото в обратна посока.
- Таня Белозерова? - Изяснявам, зашеметен, страхувайки се, че няма да чуя.
- Да, но какво? - Продуцентът, заедно с пазача, се взира в мен с въпросителни погледи.
-Пусни я да влезе, остави я да чака в съблекалнята", заповядвам, леко откачен от собствената си решителност.
- По дяволите, Бо, аман от аматьорски изпълнения? Коя е тя все пак? - Недоволният глас на Никитос лети в гърба ми, но без да отговоря на нищо, аз летя обратно на сцената.
***
- Здравей, казаха ми, че мога да чакам вътре... Но някак си не посмях да вляза без теб- стъпва Таня на прага на съблекалнята и се усмихва сладко, свивайки леко рамене.
Оглеждам я от горе до долу и преглъщам мъчително. За петте години, в които не сме се виждали, тя не се е променила много. Все същата слаба, стройна, с очи като чинийки за кафе на лицето.