-Здрасти,не е трябвало да се срамуваш-, усмихвам се, спирайки пред нея.
Какво да правя сега? Прегръдка? Или просто да се ръкуваме? Дявол знае как да се държа с бившата след дълга раздяла ... Не, всичко е ясно с безполезната бивша – муцунката й е трепач ,но... всичко е преминало. И как да остана с тази, която наистина се радвам да видя? Просто приятелски?Нищо повече.
Без да измисля за нещо по-добро, леко навеждам напред тялото си и Таня веднага разтваря ръце към мен. Сякаш беше точно това, което чакаше.
ДОБРЕ. Така че нека се прегърнем.
Потупвам я по гърба и като се дръпвам назад я оставям да мине пред мен в съблекалнята. Все още има осезаема неловкост между нас, затова решавам да започна разговора на неутрални теми:
- Е, как си? Родителите ти добре ли са?
- Всичко е наред - Таня внимателно седна на ръба на дивана. - Баща ми си е все така в завода, майка ми я издигнаха до главен счетоводител. Светка отива в музикалния кабинет, тя те поздравява.
-Благодаря, да е здрава и щастлива и тя“, отговарям аз, спомняйки си по-малката сестра на Танка, ъгловато, вечно хленчещо дете.
Спомням си, че в ученическите си години тя винаги пазеше нас с Таня под вратата на стаята, а след това заплашваше да каже на вехтите ни, че уж правим нещо лошо. Забавната Светка също беше ужасно вредна. Чудя се дали и сега е същото?
-Ще предам“, кима Белозерова, оправяйки несъществуващите гънки на късата си дънкова пола. - Между другото, тя също искаше да дойде на концерта, но татко не я пусна. Знаеш, че е строг с нас.
Да“,- засмях се аз, спомняйки си многото,, патрончета‘‘, които му давах , за това че връщам у дома безценната му дъщеря твърде късно. - Ако знаех, че искате да дойдете, щях да коригирам билетите за вас ... Защо не писахте преди?
-И аз написах“, признава момичето. - Е, не заради билетите, разбира се... Значи, просто исках да те видя. Но ти не отвори съобщението ми в Instagram. Трябва да имате директива.
В това тя е права, моите лични съобщения в социалните мрежи отдавна са се превърнали в бунище. Какво ли не ми пращат там - от заплахи до голи цици. Преди беше забавно, но сега е скучно. Така че просто игнорирам входящите съобщения.
-Да, има такова нещо“, издърпвам стол и сядам срещу Таня. - Как си? Все още ли учиш за архитект?
-Да, остана последната година“, отговаря момичето и след малко мълчание добавя. - Е, ти си толкова известен човек, Бо! Какъв успех!
Днес те гледах от публиката и още не можах да повярвам, че ти си момчето, с което танцувахме в ученическите дискотеки.
Всъщност чувам похвали по мой адрес доста често. Особено напоследък. Но по някаква причина се смущавам от думите на Таня ... Или защото звучат много искрено, или защото Белозерова е първата ми младежка любов.
Признания за чувства на тротоара, рап серенади под прозорците, откачена ревност и клетви за вярност - всичко беше с нея. С Таня се срещнахме година и половина в гимназията, след което заминах за Москва и комуникацията ни постепенно избледня.
Първите седмици редовно се обаждахме по Skype, след това просто започнахме да си кореспондираме и шест месеца по-късно напълно изчезнахме от живота на другия. Напълно се потопих в музиката, Таня започна да излиза с някакъв човек от университета си и изглеждаше, че пътищата ни са се разминали завинаги ...
Но ето я отново. Седи в съблекалнята ми. Красива, очарователна, румена. Между другото, нейният ангелски вид е изключително измамен. Вътре Tanka има неогъващо се ядро. Тя знае как да бъде много твърда и със силна воля, просто рядко го показва.
В нашия клас Белозерова се учеше най-добре, а веднъж дори се би с Лерка . Заради какво, не си спомням, но картината все още е пред очите ми: Таня седи на опонентката си и я бие в лицето с тетрадка по алгебра. Беше омагьосваща гледка.
Както се разбира по предпочитанията ми-винаги съм бил привлечен от жени с характер.
- Благодаря ти, Тан - усмихвам й се топло. - Някакви планове за довечера?
-Не съвсем", поклаща глава.
- Тогава да вървим, може би ще се разходим в парка? Или ще седнем в бара на революционера? Още не е затворил, нали?
-Хайде", -лесно се съгласява момичето. - Вероятно трябва да се преоблечеш? - Оглежда се наоколо за нещата ми, изложени на стола. -Приготви се спокойно, а аз ще те чакам пред вратата."
С кратка усмивка Таня излиза от съблекалнята, а аз вдигам телефона си и, приближавайки се до прозореца, проверявам входящите обаждания.
Сърцето отново се свива в пристъп на болезнено разочарование: Карина изобщо не се е свързвала. Тя не се обади и не отговори на нито едно от многото ми съобщения.