Въпреки че минаха повече от десет дни от последната ни среща.
Глава 39
Богдан
Изчакахме само моят стар приятел Мишан и приятелката му Лиза да дойдат при Таня и мен и заедно отиваме в бара, който беше постоянното място на нашите партита. Със сигурност градът е пълен с заведения от по-висок клас, но по някаква причина искам да си припомня на спокойствие старите дни: седалките на изтърканите дървени маси, бирата с солени ядки,завити в салфетка и дърдоренето със стари познати.
- Бо, отдавна не си си идвал в Толиати? - Таня констатира , когато заемаме любимата си маса в крайният ъгъл, далеч от любопитни очи.
-Е, тук съм от три дни", отговарям аз, сваляйки шапката си, която използвах да дърпам над очите си, за да бъда по-малко разпознаваем. –Прекарах малко време със семейството си, разхождах по-малките си племенници-, правя кратко махване с ръка, приканвайки сервитьорката. - И утре летя за Казан, имам там концерт вечерта.
Едно момиче идва на нашата маса с очукана тетрадка в ръце и ние, след като сме направили поръчка, отново се връщаме към разговора.
-Такъв е животът- провлачва с усмивка Белозерова. - Турове, нови градове, нови хора... Трябва да си много доволен от себе си.
- Не, - усмихвам се. - Изглежда само готино отвън, но всъщност - вечната липса на сън, липса на уединение и храна в пластмасови контейнери. Останах в Толиати само цели три дни, специално направих график, за да мога да видя роднините си. Но като цяло галопирам из Европа - понякога дори не ходя на разходка из града. Пристигнам, репетиции, изнесям концерт, прекарвам нощта и карам по-нататък.
- О, хайде, хайде, има си и добрите страни! Животът на един руски художник е тежък и грозен"-смее се Мишаня и гали рамото на приятелката си. -Той не спи достатъчно, разбирате ли... И не разказва за буржоазната си заплата? А за феновете, които те чакат в съблекалнята без гащички?
-Ти си идиот", започвам да се смея след приятеля си.
Мишан винаги е такъв: назаем уста не взима. И дори присъствието на момичета не го притеснява.
— Вярно ли е, Бо?- Белозерова се върти на стола си от срам. - Е, за феновете?
-Разбира се, че не, Тан", лъжа аз, като изваждам цигари от джоба си и паля цигара.
Пуснах дима и погледнах приятеля си с леко кривогледство.
- Разбира се - казва той послушно, заравяйки се кикотещ се в косата на Лиза. –Като че ли знам кой чука Бо? Виждам го веднъж на пет години.
Всъщност, той знае. Той знае всичко. И за Карина, и за прекъснатата бременност, и за това как тези дни бях така объркан и тъжен,че не знаех на кой свят се намирам.Добре,че бях в родният си град поне,сред близки и приятели.. Честно казано, ако не беше безкрайната поредица от концерти, вероятно щях да си загубя ума . Защото от мрачни мисли за кавгата с Карина ми иде да се гръмна.
Ее,че това нормално ли е?! ,,Така реших и направих аборт‘‘. И ми го съобщава след свършеният факт. Сякаш това е само нейна работа, засяга само нея... Ами аз? Ами чувствата и плановете ми? Ами любовта ни в края на краищата?
Никога не съм бил такъв, какъвто бях в онзи ден. Карина си тръгна, а аз не можех даже да реагирам в момента от преживяният шок. После като разбрах,че вече я няма и колата й се втурнах из апартамента като див звяр, хванат в клетка. Само дето не гризях стените. Въпреки че хленчех и виех точно като ранена в сърцето мечка..
Никога досега не бях изпитвал такава душевна мъка?Когато въздухът не ти стига и започваш предсмътрно да хъркаш. Когато в гърдите няма огън, а само въглени. Когато крещиш, а наоколо е тихо и тихо...
Вече съм на турне от почти две седмици и нищо не се подобрява. Не, суматохата наоколо, разбира се, разсейва, но не за дълго. Щом остана сам, черните мисли като хиени отново започват да поглъщат мозъка: ами ако това е краят? Ами ако е избрала да остане със съпругът си? Със сигурност трябва да има някакво обяснение за продължителното й мълчание?
- А как ви харесва московският живот, Богдан? - Лиза е любопитна, със смях отхвърля дланите на Мишка, които бързо се преместват в областта на гърдите й. - Много ли е различно от тук?
-Не бих казал“, поклащам глава, отпивайки глътка бира. - Москва е просто шумна,лъскава ,привличаща най-вече и хората са по-богати там ... Но иначе всичко е същото.
- Приятели , ще ни извините - Мишан скочи от масата и, хващайки Лиза за китката, дърпа момичето със себе си.- Ще ви оставим за минута.
Не знам какво смятат да правят - да се чукат или просто да се целуват, но е ясно, че са направо непоносими. Того и гледай ще се погълнат. Какво да кажа? Радвам се за моя приятел. Той търсеше такова момиче от дълго време - така че кулата беше разкъсана и страстта излезе извън мащаба. Намерих го, да вървим. Нека се забавлява.