Не виждам нищо лошо в това да дадеш още един шанс на собствения си съпруг. Кой знае, може би този път наистина ще успеем?
-Хайде да опитаме“,- измърквам, дърпайки ризата му.
Глава 41
Карина
- Добро утро, скъпа - гласът на съпруга ми изглежда призрачен и далечен през съня. – Решила си да се наспиш за няколко години напред?
Разтривам клепачите си и, благоразумно покривайки устата си с ръка и се прозявам широко.
- Добре, колко е часа? - Дрезгаво се интересувам.
- Десет вече - отговаря Олег, усмихвайки се мистериозно. - Ще закусиш ли? Инга вече е сложила масата.
Да, разбира се", -протягайки се, хвърлям одеялото и се влача в банята.
След като измих лицето си със студена вода и си почистих зъбите с ментова паста за зъби, най-накрая се ободрявам и аз облечена в халат за баня, марширувам към трапезарията.
Олег седи на масата с чаша кафе и телефон в ръце. Явно чете новините. Всяка сутрин започва с това.
- Е, какво ново има в света? - Питам, докато стартирам към кафе машината.
-Всичко е същото като преди", усмихва се Олег, оставяйки притурката настрана. - Доларът расте, футболистите стават все по-богати, а държавата затяга винтовете.
- Е, как е пътуването ти до Щатите? Успешно?
- Повече от това.Просто исках да говоря с теб за бъдещето-, вкопчва се той в мен с поглед, предназначен да ме убеди в нещо. - Договорът е подписан за пет години, което означава, че през цялото това време ще трябва да се лутам напред-назад ... И така, помислих си, може би, добре, да върви по дяволите и край с него? Но все пак? Да се пораздвижим? Ако не за добро, то поне за пет години. Какво ни задържа тук? Приключих с тукашният бизнес,а ти можеш да пишеш книги от всяка точка на света. Е, какво ще кажеш?
Докато Олег изразява наполеоновите си планове със спокойствието на боа констриктор, аз вероятно напомням за риба, изхвърлена на брега - мълчаливо отварям и затварям устата си, неспособна да промълвя нито дума. Зашеметена съм толкова зашеметена, че не мога нищо да кажа.
-Сериозно ли? Преместване в Щатите? - С трудност излизам от ступора си, питам отново.
- Е, да, но какво? - Съпругът демонстрира впечатляващо хладнокръвие. – Спомняш ли си, че вече водихме разговор за живот извън Русия? Интересно преживяване, не си ли съгласна?
- Да, но...
- И промяната на пейзажа ще ти бъде от полза, ти си творчески човек, трябва да почерпиш ново вдъхновение - той знае върху какво да окаже натиск. - И има Сентръл парк, Таймс Скуеър, Пето авеню - не е ли вълнуващо?
- Разбира се, това не е точната дума... Но, Олег, наистина не знам", търкам слепоочията си, опитвайки се да смеля новата информация. - Такива решения не се вземат в движение. Тук трябва да се мисли за всичко правилно. А и визате? Не е сигурно , че те ще я дадат веднага. Особено за толкова дълго време...
-Не се притеснявай за визата", отпива от кафето си съпругът й. - Въпросът, може да се каже, вече е решен.
- Ами работата ми? - Не се успокоявам. - Например, наистина мога да пиша отвсякъде ... Но какво да кажем за издателите? На Едик в края на краищата?
-Карин, сега е ерата на интернет“, отвръща Олег. – Всичките проблеми с издателите се разрешават дистанционно. И ако не, тогава винаги можеш да летиш до Русия. Изобщо няма проблеми.
-О… трябва да помисля…“
-Мисли, мисли, Карин. Не те препирам- той става от масата и ме целува за кратко по бузата. - Вчера решихме да започнем от нулата и ми се струва, че в новата среда ще е по-лесно.
-Е, ти ме озадачи рано сутринта“, отговарям, все още в шок.
-Пий кафето , иначе ще изстине“, усмихва се съпругът ми. - Излизам. Имам среща тази вечер, ще се върна след девет.
-Приятен ден“, казвам аз, проследявайки отдалечаващата се фигура с очи.
Добре добре. Да се преместим в Щатите. Без съмнение звучи впечатляващо, но от друга страна е адски плашещо. Как ще живея от другата страна? Там в края на краищата нямам нито колеги, нито познати, нито ...
Добре, Карина! Признай си най-после! Единственото нещо, което наистина те плаши, е раздялата с Богдан. Не само душевно, а истински, физически. В крайна сметка животът на различни континенти няма да остави нито един шанс на връзката ви.
Но не беше ли това, което се опитвах да постигна, като игнорирах опитите му да се свърже с мен? Хайде,признай си!
Вътрешният скептис не ме щади. Реже истината чак в утробата безпощадно и непохватно.
Да, разбира се, искам да скъсам с Богдан. Затова вече почти две седмици не му отговарям на обажданията. Ще бъде правилно и за двама ни.