-За Щатите, Богдане, летя за Щатите! С Олег! -Тя повишава тон в отговор, неспособна да пренебрегне укора ми..-Завинаги, разбираш ли? Ето ти-честна съм с теб! Удовлетворен ли си?
Това е такъв удар под пояса,че... От очите ми вече хвърчаха искри.
- Кога? — питам почти безшумно, прехапвайки долната си устна, докато в устата ми стана солено от кръвта от прехапването й.
-Утре“, -казва тя също толкова тихо. – Съжалявам,всичко между нас,приключи.
Пип-пип-пип.
Ръцете треперят и пепелта от края на цигарата ми се сипе бързо по земята. Чувствам се счупен на такива парченца,че вече нищо не може да ме слепи.
Няколко секунди гледам тъпо в една точка, а след това с размах залепям телефона на асфалта.
Как боли, кучко! Ах как ме боли...
Глава 43
Карина
-Здравейте", казвам аз, когато се приближавам до гишето за чекиране на летището.
–Добър вечер! Паспортът ви, моля", обърна се момичето-агент с професионално учтива усмивка.
Подавам й документа и тя започва да се концентрира върху въвеждането на данните ми в компютъра.
Възползвайки се от кратка пауза, изправям косата си и се оглеждам. Усещанията, разбира се, са странни. Няма копнеж, няма страхопочитание, което да те кара да настръхваш... Сякаш мозъкът ми все още не разбира, че напускам Русия не само за няколко дни, а за няколко дълги години. Дори не усещам обичайното вълнение преди полета.
Олег тръгна преди седмица, а аз малко закъснях, за да имам време да завърша започнатата от мен работа и да се споразумея за дистанционното взаимодействие с издателите.
-Моля, сложете багажа си на лентата-, инструктира служителят на летището, а аз послушно поставям куфара на посоченото място.
Взела съм само най-необходимите неща със себе си. Вече изпратих многобройни дрехи, обувки, лични вещи и други придобити вещи в Щатите чрез транспортна фирма, така че няма нужда да нося тежко със себе си.
-Ето Ви бордната карта. Лек път!
Взимам документите от тезгяха и, намествайки ръчния багаж на рамото си, се отправям към вратата , за да мина през контрол и предполетна проверка.
–Карина! – изведнъж прозвучава зад гърба ми, а краката ми буквално се залепят за пода.
Една-единствена дума, изречена с болезнено познат, обгръщащ пространството глас, и всичките ми емоции, мигновено са отново разбъркани, свиват се до точка, така че секунда по-късно във вените ми блика горяща вряща вода.И съм объркана и радостна , обземат ме: страх, недоумение и шок - аз съм на път да бъда смачкана под тежестта на собствените си преживявания.
Бавно, сякаш се страхувам да изплаша видението, се обръщам и дъхът ми, буквално спира . Поглеждам в бездънното, болезнено родно синьо на очите на Богдан и усещането за предстояща загуба расте като снежна топка в гърдите ми.
Бже мойг... Как съм могла да се откажа от него?! С директен взискателен поглед, с дебели вежди, сключени над носа, с устни, с ръце, с татуировки ... Липсваше ми напълно!
-Какво правиш тук? - Питам, дори не се опитвам да придам спокойствие на гласът си, който е пресекващ от сълзи и паника . - Имаш турне, нали...
-Не си тръгвай, Карин- прави няколко крачки към мен и ме хваща за раменете. -Моля те , не си тръгвай!
–Аз... Не мога-клатя трескаво глава . - Вече си купих билети. И Олег чака...
–Стига с това! Спри да измисляш причини! -Той ме разтърсва като парцалена кукла,така,че чак оглушавам.-Знаеш, че сме създадени един за друг, нали? Знаеш ! Обичам те. Много те обичам.
- Богдан, няма нужда да... - Опитвам се да вмъкна поне една дума, но той не обръща никакво внимание на бърборенето ми.
- Правиш грешка, не я ли усещаш? Искаш да направиш нещо добро, но всъщност само влошаваш ситуацията.Не е този начинът-да се разделяме,а да сме заедно!. Кой ще се почувства по-добре от постъпката ти? - Богдан прихваща обърканият ми взор с острия си и пронизващ поглед. -Мислиш ли, че аз? Карин! Умирам без теб. Не мога да дишам, задушавам се. Или може би искаш да опиташ отново със съпруга си, към когото отдавна си охладняла?Ти се нуждаеш от любов, а не от услуги и подаяния , разбираш ли?
- Сега ме искаш, сега така говориш! - в пристъп на безсилна ярост се изтръгвам от дланите му. –Но ще мине време, и ти ще ме намразиш, че ти отнемам бъдещето!За това, че не дадох шанс да изпиташ истинско семейно щастие! Знаеш ли, Богдан, децата са наистина прекрасни ... Това е цял свят, безкрайна вселена и много скоро в живота ти ще се появи момиче, с което ще искаш същото.Ще имаш с нея всичко!