Как? Как на това невъзпитано момче му се удаде да поиграе на спотаените струни на моята душа?Аз уважаемата писателка,победителка и ностителка на премии,сред които и тази на,,Златно перо‘‘,възраста жена,в краят на краищата-почти се поддадох на зовът на самеца.А той си е само едно пораснало дете,пръскащо феромони навсякъде,не знаещо граници на приличие.За какво изобщо му позволих да се приближи? Защо му назовах името си?
Да,разбира се,че съм зла на себе си за излишната си сантименталност,но от друга-това не е ли същинско чудо,че съм способна да изпитвам нещо подобно?Та това са емоции на нормаленмжив човек..А така жива,не съм се чувствала от много отдавна.
Леко като се отблъснах от борта на дажкузито,аз се потопих под водата и няколко секунди слушах ритъма на сърцето си,който се усещаше чак в слепоочията ми.Оо,неее,не бива човек с така жизнен пулс да се погребва жив.Когато има жестокост по отношение на заобикалящата ни среда-това се осъжда,но защо няма порицание,когато я прояваваме към себе си?
През всичките тези години съм предавала сама себе си,Задъхвах се под тонове вина ,която сама нататрузих на раменете си и не можех и крачка да направя под тази тежест.Въртях се като катеричка в колело на безконечните дни ,експлоатирайки силата на волята си и затъквах страданията си с антидепресанти.Към какво ме доведе всичко това? И какво всъщност искам?
Отдавна не бях задавала гтези въпроси на вътрешното си,,аз“,защото бях загубила връзка с н его.Но сега за първи път от тооолкова отдавна чувам неговият тънък,пробивен глас през плътната пелена на наложените ми от околните убеждения.
Е,това е всичко.Стига ми толкова.Днес няма да се ограничавам.Нека тази вечер бъде изключение от правилата.Толкова отдавна не бях извършвала глупости, не съм била щастлива.Просто ще направя това ,за което ме моли тъгуващото ми по любовта сърце.И нека бъде,каквото ще бъде.
Глава 4
Карина
Бавно бродя по коридора на петнадесетият етаж.Звъците на стъпките ми потъват безшумно в гъстият килим и аз безумно се радвам на това.Когато не се виждаш и чуваш отстрани е много по-просто да се решиш на отчаяна постъпка.Затова и не се погледнах в огледалото когато се приготвих.Когато така успяваш да измамиш органите на физическото осезание,толкова по-добре се притъпява съзнанието за вина,което се опитва с всяка секунда все по-силно да гризе мозъкът ти.
Когато заветният номер възниква пред очите ми във вид на позлатени цифри,прикрепени към вратата,шумно преглъщам.Вълнението,нарастващо от онзи момент,когато излязох от ваната,достигна своят апогей и по вените ми се разпълзя парализиращ страх.
Господии!Какво правя?Нима посред нощ се явявам пред стаята на младеж,с когото ме свързва само кратко пътуване в лифт и който е по-млад от мен, с кой знае колко години?Трябва да се смахнала и трябвада сменя безполезният си психолог с психиатъра на майка ми.Да подключа така да се каже тежката артилерия.Това,че не винаги съм в час със себе си,отдавна ми е известно,но всичко това е толкова печално,за първи път осъзнавам.
Като хипнотизирана се блещя на някак ставащите магически числа и никак не мога да се реша на целенасочено действие.Или да почукам или да си ходя.Но не мога нито едното,нито другото.Като че ли изпаднах в анабиоза:жизнените ми процеси се забавят,а мозъкът престава да функционира.
В един момент осъзнавам,че стоя вече повече от тридесет минути и това е вече смешно.Възрастна лелка,решила да измени на мъжът си с млад любовник,не може да си наложи да почука на вратата му.Не е ли малко инфантилно?Излиза,че така прехвалената ми самоувереност се оказва само една показна страна.каква изменница става от мен? Аз не обичам да рискувам,консервативна съм.Даже в нови магазина отивам с опасение.Страхувам се от всякакви промени.
Разочаровано въздъхвам правя крачка назад и в този момент се случва нещо невероятно: дървената врата се отваря и на прага й застава този млад мъж,споменът за който не ми дава покой цяла вечер.Богдан е облечен в трикотажен анцуг и бяла фланела,оголваща впечатляващите му мускулести ръце.По кожата му странните рисунки танцуват странен танц и се виждат изображения на тигър,мечка ,латински надписи и някакви дати,които на мен не ми говорят нищо.Но всичко това аз забелязвам мимолетно,защото цялото ми внимание е приковано към ярко-сините му очи,устремени не просто към мен,а направо в мен.Погледът му е като стрела ,пусната от лък току-що и попадаща право в целта.За първи път такъв зрителен контакт с някого,предизвиква такава съкрушителна буря от емоции в мен.Както и едновременно с това и смущение и лек страх.Накратко ,в мен бушуват всички тези чувства,за които бях забравила че съществуват от дълги години.И ето сега те избухнаха в мен с пълна сила.