Прокарвам ръка по мократа си буза, събирайки сълзите си. Сега не просто хълцам, не... Плача на глас. С ридания, накъсано дишане и треперещи устни.
Ядрени бомби експлодират една след друга в областта на слънчевия ми сплит, а в главата ми се върти досадна реплика от поп песента , която пях на Богдан в щастливите ни времена,заедно: „По-силни напитки, по-кратки думи. По-лесно е, по-лесно е да изтриете нощите ... "
Каква ирония! В най-трагичните моменти от живота –обикновенно хората се сещат за възвишените цитати на класиците, а за този – изтъркан до дупка, сополив, младежки рефрен.и И най-смешното е, че там, във видеото към тази песен, той не я пусна. Настигна я, впи се в устните й със страстна целувка и я принуди да остане. Толкова романтично, нали?
Само,че животът не е клип. Тук всичко е много по-прозаично. Богдан няма да ме настигне, аз няма да се върна. Любовта ни няма да се превърне в приказка с щастлив край. Няма да се оженим, няма да имаме деца, няма да умрем в един и същи ден, хванати за ръце. Ще се разделим, ще страдаме и тогава.. Тогава той неизбежно ще ме забрави..След време той ще изстине,аз-никога.Той ще създаде поколение,аз-не..Това е краят на нашата песен,защото повече от всичко на света искам да изтрия от паметта си смъртно-бледото му лице с угасналите очи.
Глава 44-половин година по-късно
- Кариночка, здравей! - Лицето на Едик на екрана на монитора се разпространява в широка усмивка. - Как ме чуваш?
- Чувам и виждам перфектно- отговарям аз и кимам енергично с глава. –Какво става?
- Чудесно, всичко е наред. Твоята новост беше одобрена от издателството, следващата седмица ще изпратя договора за подписване. И, между другото, този път успях да увелича малко хонорарите- заявява той, не без гордост. - Сега ти си авторът, чиито книги се използват за правене на телевизионни сериали! На върхът си,мила!
- Е, това е достатъчно, не ме разглезвай с големи думи, - Смея се смутено. - Между другото, кога е премиерата? През лятото?
- Да, казват, че през юни, но точната дата все още не е известна, - отговаря агентът. - Искаш ли да ти разкажа скорошен виц с режисьорите?
За цял час с Едик сме потопени в разгорещена дискусия за работния процес: договаряме се за детайлите на бъдещите договори, обменяме мнения за наскоро пуснатите нови продукти на конкурентите и се радваме на превода на моя бестселър на испански.
- Ако не се лъжа, днес ли е рожденият ден на Голдман? - след като е затворил всички работни въпроси, спомня си агентът. - Ще празнуваш ли?
-Довечера, вероятно- свивам рамене. - Олег винаги е на работа.
Преместването ни в САЩ по никакъв начин не реши проблема с липсата на свободно време за съпруга ми. Все още прекарва ден и нощ в офиса. Важни срещи, бизнес вечери и непрекъснати телефонни разговори дори късно през нощта - Олег е международен бизнесмен и този статут, каквото и да се каже, налага определени задължения. Не може просто да спре мобилния си телефон и да излезе в непланиран почивен ден. Дори на собствения си рожден ден.
-Е, тогава не ти остава нищо друго,освен да му поднесеш приятна изненада-ентусиазирано предлага Едик. - Облечи шикозно бельо, хвърли кожено палто отгоре и иди в офиса му. Той ще бъде така впечатлен!
Идеята, разбира се, е приключенска, и не в моя стил. Едва ли мога да си представя себе си в кожи на полуголо тяло. Излъчва някакъв кинематографичен фарс ,но...пък защо не?
- Аз, може би, преминах, тази възраст - Отговарям със съмнение в гласа си. - Олег и аз не практикуваме това ...
–Хайде,хайде! Според последните проучвания, при седемдесет и три процента от двойките, които са женени повече от пет години, искрата на страстта угасва именно заради нежеланието да опитат нещо ново и да изненадат партньора си!
Не знам откъде Едик е взел такава статистика, но по някаква причина не мога да споря с нея. Няма да бъда неискрена: с течение на времето сексът наистина губи цветовете си и става по-малко вълнуващ.
Първите седмици след преместването Олег и аз възнамерявахме да "започнем от нулата" по някакъв начин бяхме подкрепени, ако не от бясна страст, то поне от взаимно желание да я възобновим. Въпреки това, до края на втория месец от живота в Ню Йорк, ние се върнахме почти там, където спряхме в Москва: безчувствено риене в леглото, маркирано "за шоу" и пълно потапяне в бизнеса. Всеки в своето, разбира се. Бях очарованa от работата си по нов роман и Олег се хвърли в бизнеса. Въпреки че, ако съм искренна ,откъдето и да го погледнеш, той не е излизал оттам.
Горчиво е да се признае, но не беше възможно да се вдъхне нов живот на старата връзка. Може би не сме се старали достатъчно, или може би този опит преварително е бил обречен на провал. В крайна сметка, омъжена за Олег,вече бях успяла да обикна друг и не можех просто да не си спомням за това.Да се преструвам, че нищо не се е случило, е съвсем реално, не ми е за първи път да играя ролята на просперираща жена, когато пепелта почерня в душата ми. Но да излъжеш собствената си душа е задача от категорията на непосилните задачи. Аферата с Богдан, която раздели живота ми на "преди" и "след", остави твърде дълбока следа в сърцето ми. Остави твърде много въпросителни и истини.