Хм, какъв негодник-вечно е зает. Е, ако Юлето е права и той наистина се освобождава бързо, тогава може да пийна кафе. Няма да ми стане нищо от десет минути чакане.
-Добре!-съгласявам се, потъвайки в големия кожен диван и нагласяйки коженото си палто, така че голотата ми отдолу да остане незабелязана.
Джулия излиза иззад масивната си дъбова маса и отива до кафе машината и съм доста изненадана да забележа, че фигурата на момичето се е променила: гърдите й са се напълнили, извивките на тялото й са станали гладки и дори острите й рамене са придобили по-мека форма. Чудя се какво се е случило с нея? Просто е наддала на тегло? Ако е така, тогава това й подхожда много добре. Накрая тя започна да прилича на млада жена, а не на ъглов тийнейджър.
Навеждайки се малко, Ефимова поставя чаша кафе на чинийка на малка масичка за кафе пред мен, а аз продължавам да гледам любопитно заоблените й форми. Момичето, както обикновено, се увива в безразмерна жилетка, но дори и през плътната си тъкан, промените в тялото й са поразителни. Параноична ли съм или Джулия наистина е бременна?
Когато реших да отворя уста, за да поставя въпроса си, макар и не съвсем тактичен, но доста интригуващ, вратата на офиса отсреща се отваря и оттам, шумно общувайки на забързан английски, се появява делегация от мъже с бели ризи.
-Изглежда, че Олег Константинов вече е приключил с оперативката- усмихва се Юленка, клатейки глава в тяхна посока.
Оставяйки любопитството си настрана за по-късно, аз ставам на крака, поглаждам коженото си палто и вървя твърдо към кабинета на съпруга си. Време е да зашеметим рожденика!
-Честит рожден ден, скъпи- затваряйки вратата след себе си, аз се облягам на стената и флиртувам подавайки бедрото си. - Реших да не отлагам изненадата до вечерта.
Дали ролята на лекомислена мацка ми се дава с голяма трудност или просто..съм улучила неподходящ момент,но в лицето на Олег човек чете не толкова наслада, колкото тревожно недоумение.
–Благодаря ти. Реши ли да ми покажеш стриптийз? - Съпругът ми стиска подлакътниците на стола донякъде неприятно стреснат и нервен смях се изплъзва от устата му.
Не мисля, че съм единствената, която се чувства смътно неудобно от това, което се случва. Но връщане назад няма. Необходимо е започнатото да се доведе до логичен край. В противен случай смелият ми порив ще се превърне в жалък фарс.
Ех, в добрия смисъл, преди такава трудна мисия трябваше да глътна една-две чаши вино, за да се настроя поне малко на романтика. Факт е, че по природа съм повече интелектуалка , отколкото покварена котка, но през следващия половин час трябва да се опитам да забравя за това.
- Но ти го искаш? - понижавайки глас до флирт, се поклащам леко.
Отлепвам се от стената и бавно, като лъвица, дебнеща жертвата си се втурвам към масата на Олег.
– Хм… Слушай, скъпа – съпругът продължава да с стиска настървено облегалката на стола, – оценявам инициативата ти, но… След пет минути имам среща с Москва на zoom и…
Прехапвайки долната си устна, Олег млъква с явната надежда, че аз самата ще разбера всичко и така ще го избавя от болезнената нужда да ми обяснява.
Неприятно не е достатъчно емоционално оцветена дума, за да опиша това, което се случва в душата ми в момента. Досадно? Също не това. Може би гадно? Да, може би това е. Самата дума, която идеално се вписва в контекста на неприятните ми чувства.
Отвратена съм от себе си. След като се облякох като проститутка и дойдох да съблазня съпруга си- в крайна сметка се натъкнах не само на безразличие, не ... На ясно нежелание да бъде съблазнен! Мислех, че ще бъде зашеметен, възхитен, щастлив ... Но той, освен объркване, няма нищо в очите си. Дори корсетът с дантела не свърши работа.
Загъвам плътно шубата си, в която вече съм се изпотила , и слагам маска на многозначителна усмивка на лицето си. Вътре в мен всичко ври и кипи , но да избухна, защото Олег не иска да се ебе с мен, означава напълно да хвърли собственото си достойнство в калта. Не, няма да се сривам до скандал. Поне засега и не тук!
— Както кажеш — гласът ми звучи учудващо сухо. - Тогава ще си отида. Няма да те разсейвам повече.
Уау, колко бързо се превърнах от нахална прелъстителка в хладнокръвна стерва. Очевидно винаги е по-лесно да се върнеш към естественото си състояние.
-Карин- Олег скача от стола си и прави няколко крачки към мен. - Не се обиждай, става ли? Имам наистина важни преговори. Спомняш ли си, когато ти казах за сливането с Typical Industrial? Това е просто…
-Спомням си, спомням си - отхвърлям оправданията му, защото в момента искам да остана сама възможно най-скоро, за да скърбя достатъчно за очертаващият ми се в далечна перспектива- семеен живот.