Може би zoom срещата на съпруга ми изобщо не е измислица и той наистина е зает, но мисълта, че с много силно желание може да отложи конференцията поне за десет-петнадесет минути, ме преследва. В крайна сметка Олег е шефът и именно под него подчинените трябва да се адаптират.
-Ще се опитам да се освободя рано днес-подхвърля той след мен. — Ще отидем някъде вечерта, става ли?
Без да се обръщам, поклащам глава няколко пъти в знак на съгласие, а след това излитам от кабинета му като куршум.
- Довиждане, Карина Владимировна - смазващият глас на Юленка долита до мен и аз я гледам чисто рефлексивно.
Това, което забелязвам съвсем случайно обаче, ме кара да се напрегна и дори да се спъна. Ефимова изглежда странно доволна, а на лицето й има нещо подозрително напомнящо израз на скрит триумф.
Какво би могло да означава това?
Глава 46
Карина
- Добър ден, Карина Владимировна, - Юленка стои на прага на мезонета ми и, стискайки прекрасна модна дамска чанта от Ботега Венета, се мести от крак на крак.
Неволно забелязвам, че чантата й е от най-новата колекция и струва много пари. Не по-малко от двадесет хиляди долара. Откога секретарите започнаха да си позволяват такива луксозни неща?
Здравей!-, казвам с подозрение в гласа-Случило ли се е нещо?Сега Олег го няма.
–Знам. Дойдох при Вас-казва тя дрезгаво.
Погледът на момичето е объркан и тя гледа надолу-някъде в подгъва на дългата ми роба, а пръстите, конвулсивно извиващи каишката на дамската чанта, издават вълнение. Тя е ужасно нервна и уплашена-сякаш беше дошла на екзекуция.
При мен? Защо?- Извивам вежда от изумление.
В областта на левия хипохондриум усещането за неприятна тежест расте с бърза скорост. Интуицията ми подсказва, че внезапното посещение на Юленка не вещае нищо добро.
- Да - кимва момичето, все още гледайки пода, а аз, при липсата на алтернативни варианти, се отдръпвам леко, пускайки я вътре.
Прекрачвайки прага, по руска традиция Ефимова захвърля обувките си и ме последва в хола, който миналата година обзаведох с бурен ентусиазъм. Тогава ми се стори, че новите дизайнерски мебели ще помогнат на Олег и мен да намерим изгубеното щастие. И сега разбирам ,че това е било напразно. Нито едно нещо, дори и най-скъпото, няма да компенсира липсата на топлина в къщата.
- Слушам те - казвам аз, чакайки момичето плахо да потъне на ръба на белия кожен диван, - Какво искаш?
Опитвам се да остана спокойна, но вътрешното напрежение с тракащ скален пад удря по нервите ми - принуждавайки ги да звънтят и треперят. Проклета да е тази Юленка с нейното монашеско скромно изражение. Защо се преструва на шибана Дева Мария? В края на краищата, тя очевидно не е дошла тук в пристъп на християнска добродетел. Чувствам и в червата си, че ще се покае за греховете си.
-Карина Владимировна, Олег и аз скоро ще имаме дете-избълва тя, наведнъж събирайки смелост и накрая решава да ме погледне.
Преди си мислех, че когато чуя такава фраза, ще изпитам такава мъка,че ще си оскубя косата или ще искам да умра точно на място. Но всъщност това е само неприятно убождане на разочарование и саркастичната мисъл, че съпругът ми, за разлика от мен, ще стане родител.Може би, не съм напълно наясно със смисъла на случилото се, или може би просто изпаднах в шоков ступор, но по някаква причина изобщо не искам да страдам и да се самоубивам. Но нямам нищо против да се смея истерично над самата себе си.
Е, уау, каква тъпанарка! Винаги съм смятала Ефимова за второкласна дама. Бях убедена, че Олег никога няма да пожелае това чучело.. Например, къде може тя да се сравнява с мен? Лоша,грапава кожа, невзрачно лице и три косъма на главата. И какъв е резултатът? Бременна е. Бременна от съпруга ми.
Ето ви невинната малка Юленка в целия й блясък.
Ставам от стола си и без да отговарям на признанието на момичето се насочвам към бара. Къде е това уиски Glenfarclas, което Олег толкова обича? Днес сигурно ще го пия чисто. Причината според мен е много достойна: съпругът ми ще има дете от секретарката си. Как да не се отбележи това?
- Какво искаш от мен? Благословия? — питам подигравателно, отпивайки внушителна глътка и изпитвайки удовлетворение от това как алкохолът ми изгаря хранопровода.
-Пуснете го, Карина Владимировна-изписква Юлия, трепереща цялата.- Дайте му развод.
- Да се разведа? - от устата ми се изтръгва бълбукащ звук, наподобяващ или ридание, или кикот. Дори не знам как да се държа в такава абсурдна ситуация: да се смея или да плача. - Защо ме питаш мен за това, а не Олег?
-Няма да посмее- казва тя с едва доловим глас, мачкайки ръба на големия си пуловер. -Защото те обича и никога няма да те изостави.