Карина
Здравей, скъпа, как мина деня? - Съпругът ми влиза в стаята и, приближавайки, за кратко ме докосва по върха на главата.
Държи се нормално. Сякаш нищо не се беше случило. Той тананика някаква простичка мелодия и бавно издърпва вратовръзката си. И така, Юленка реши да запази срещата ни в тайна. Олег не знае нищо.
-Не е зле", казвам аз, затръшвам книгата и я оставям настрана. - Сутринта бях на зъболекар, после работех, а следобед говорих с любовницата ти.
Не назовавам конкретно имена. Кой знае, може би Олег има по един такъв Юленка за всеки ден от седмицата. Няма да се изненадам от нищо.
Мъжът ми замръзва на прага на спалнята , а след това бавно, сякаш в слепоочието му е поставена цев на пистолет, се обръща. В лицето има цяла смесица от оживени емоции: от изненада до ужас. Изглежда, че Олег сериозно се е надявал, че тайната му ще отиде с него в гроба.
- Юлия се е осмелила да дойде ли?- пита той със сив глас.
Е, на първо място, добре е, че не се отрича и не върти в недоумение очи. Така че, можех да се надявам на разговор за възрастни. Второ, радвам се, че веднага разбра за кого говоря - опцията за многобройни любовници също изчезва.
-Тя ми разказа за бременността си и ме помоли да ти дам развод.
Говоря тихо и абсолютно спокойно, външно поддържайки безстрастие. Истинската драма не се нуждае от трагични интонации. Очевидно е и без тях.
Гримасничейки болезнено, Олег скрива лицето си в дланта си и притиска очните си гнезда. Вижда се, че той е обезкуражен и трескаво се опитва да измисли адекватна тактика на поведение. Но, съдейки по паническата реакция, го изненадах. Той е напълно неподготвен за обяснения.
-Няма да се извинявам, става ли? - Най-накрая се предава. -Не мисля, че искаш да чуеш това.
-Няма нужда от извинения- съгласявам се аз, гледайки го как крачи от едната страна на другата, нервно търкайки слепоочията си. - Но бих искала да знам за причините. Става въпрос за децата или има проблеми в секса?
- Става дума за неизпълнените ми очаквания, Карин - издиша обречено Олег, срутвайки се в креслото. - Когато се оженихме, ти беше съвсем различна. Радостна, жива, любяща. И сега те гледам - а пред мен е съвсем различен човек ... А най-лошото е, че всяка година ставаш все по-студена и по-студена...
Олег спира за момент и поглежда към прозореца.
- Вярвах до последно, че мога да те убедя. Мислех, че нежеланието ти да имаш деца е просто посттравматичен синдром и с течение на времето, когато раната заздравее, майчинският инстинкт ще се събуди отново в теб. Но сгреших. Минават години, а ти все още отстояваше позицията си-преглъща съпругът и поклаща глава в безсилие. - Знаеш ли, преди няколко години дори реших да направя отчаяна стъпка: взех пакет от твоите контрацептиви и ги занесох на фармацевт, когото познавах, за да може да замени хапчетата в блистера с витамини. Знам, че не е честно, но толкова силно исках бебе, Карин...
Олег говори и говори, но вече не го чувам. Фокусът на вниманието се измества отвън навътре. Горчива, драскваща бучка се издига от гърдите до гърлото ми и очите започват да се изпълват със сълзи.
Сега всичко ми е ясно. Ето защо хормоните "не работеха" и забременях. Съпругът ми, който страстно мечтае за деца, заменил хапчетата. Той взе решението вместо мен без да ме пита.
Първият ми импулс е да крещя и да го обвинявам. Да кажа, че е нямал право да ми причини това. Оказа се,че не съм имала и право на свой избор . Направо негодник.
Но внезапно пламналият ми гняв също така внезапно угасва. Угасва като свещ в мразовит вятър. Може би защото моята съвест пред Олег също е нечиста, а може би поради внезапният прилив на осъзнаването,че : миналото не може да бъде променено. Колкото и шумно да се възмущавам - не е по силите ми да повлияя на събитията отпреди почти две години.
Сега имам това, което имам: разбито сърце, потъпкана гордост и разбита до основи надежда. И кога животът ще се умори да ме рита? Или безкрайната черна ивица е максимумът, на който мога да разчитам?
Избърсвам солената капка, която се е плъзнала по бузата ми ,стягам се и се старая да го чувам отново. Изглежда, че Олег говори за това колко трудно му е било да живее с мен и колко отчаяно се е съпротивлявал на привличането към Юленка. Чувам го , той е просто герой. Толкова години се държеше, не се променяше, после изведнъж се е прекършил. Защото той е просто човек и нищо човешко не му е чуждо.
Хм,даже ми става смешно. А той твърди , че не се оправдава.
- А фактът, че тя забременя ... По дяволите, добре, разбира се, че го исках! - Олег продължава да излива душата си . Вече съм на четиридесет и една, Карин! И в живота ми няма нищо друго освен работа! Защо изобщо са ни нужни тези пари, ако няма на кого дори да ги оставим? - избухна той сериозно. Размахва ръце, жестикулира. Грубо излива натрупаното напрежение. - Честно казано, просто не знаех как да намеря компромис между нашия брак и желанието да имаме нормално семейство .