Последните две думи минават през сърцето ми като с остър бръснач. Нормално семейство. Олег иска да има нормално семейство. И какви бяхме тогава през всичките тези десет години? Евтин сурогат? Неуспешен проточен опит?
-Добре е, че сега няма нужда да търсим компромис-намесвам се с мрачна ирония.
- Какво имаш предвид? - съпругът вдига поглед към мен, сякаш, увлечен от монолога си, е забравил за присъствието ми, а сега изведнъж се е сетил. - Защо не?
-Е, защо?- аз се смея-Сега нищо няма да ти попречи да изградиш нормално семейство.
-Карин, моля те, не се нахвърляй- Той затваря клепачи, свива устни и отново поклаща глава. - Обърках се, спънах се, но това не е причина ...
- Дете от друга жена не е причина за развод? Аз съм изумена. Полудял ли си, Олег?
Гледа ме толкова уморен и изтощен, че за секунда, буквално за секунда нещо смътно наподобяващо съчувствие потръпва в душата ми. Вероятно да съжаляваш съпруг,който те еизмамил- е психиатрична диагноза, но от друга страна, как да не го съжалявам, ако преди година и половина бях в абсолютно същата ситуация?
Много добре си спомням как се мятах между него и Богдан. Между "правилно" и "искам". Между навика и любовта. Спомням си, че сълзите ми се удавиха във възглавницата ми. Спомням си болката, която разкъсваше сърцето ми...
Спомням си и все още плащам за грешния избор.
Защо животът понякога е толкова труден? Или самите хора са склонни да усложняват някои неща? В края на краищата съюзът ни с Олег отдавна се е пропукал, така че защо не се разделихме веднага? Защо не сме опитали късмета си с другите? Защо се придържахте към връзка, която изобщо не удовлетворяваше и двама ни?
Отговорът, ако се замисля, лежи на повърхността. Страхувахме се. Страхът от промяна е най-силният, най-отровният и най-парализиращият. Именно той принуди Олег да се вкопчи в това, което боли, и да възкреси това, което отдавна е умряло.
И вероятно искахме да се подкрепяме взаимно във връзка със смъртта на Максимка. Да,навярно ужасно щеше да е да се разведем, след като сме погребали сина си заедно. Понякога погрешно се смята, че общата скръб свързва хората, но всъщност може също толкова лесно да ги раздели. В резултат на загубата на дете изгорях с идеята да стана родител, а съпругът ми, както се оказа, все още живее с нея. Толкова за формулата на пропастта.
- Слушай, Олег - казвам твърдо, събирайки мислите си. - Ти ми изневери. Ще имаш дете от друга. Ето защо се нуждая от развод. Тихо и спокойно. Вземи си бизнеса и недвижимите имоти в Щатите за себе си, не се преструвам, нямам никакви претенции. Апартаментът в Москва е мой, останалата част от имота може да бъде разделена наполовина.
Олег пляска с ръце и ме гледа с втрещени очи, очевидно не в крак с хода на думите ми. Такава реакция е напълно разбираема: идеята за развод за съпруга ми е все още новост. Но по време на връзката ми с Богдан превъртах тази ситуация в главата си десетки пъти, поради което съм толкова спокойна.
Дори е странно колко лесно се прекъсва старата ни връзка. Е, поне според моите чувства. Няма копнеж, няма съжаление, няма желание да се поправи нещо. Само невероятна лекота и лудо усещане за свобода, сякаш съм се отървала от много години окови и сега мога да дишам дълбоко.
- И това е всичко?- Олег казва в шок след дълга пауза. - Без сцени, избухвания, счупени чинии? Ти и аз разваляме брака си, а ти се интересуваш само от детайлите на развода?
Той очевидно е изумен от спокойствието ми. Той трябва отново да бъде убеден, че е бил женен за безчувствен лед. Бедничкият ми той- опитвал, изневерявал, разчитал на сцената на ревността, но те дори не му викали. Това е разочарование.
-Бракът ни се разпадна отдавна, а сега е просто моментът на истината-философски отбелязвам, ставам от дивана и се отправям към спалнята за гости, в която смятам да пренощувам. - Лягай си, Олег, иначе предстоят още много безсънни нощи. Знаеш ли, новородените бебета плачат много.
Глава 48 (четири месеца по-късно)
Карина
"О, Боже мой, скъпа! Не мога да повярвам, че най-накрая се срещнахме! Инеса чурулика, бутайки входната врата и влачейки ме в просторната си къща. - Колко е минало? Две години, не по-малко?
- Да, близо толкова- казах с усмивка и й подадох подарък. - Много се радвам да се видим отново!
Миналото време изобщо не разваляше Инеса. Тя все още е същата цъфтяща, ароматна и дори сякаш подмладена. И все пак, не напразно казват, че майчинството придава нов чар на жената,особено над четиридестте.