Но честно казано, няма значение. Защото те обичат не заради изключителния си външен вид, силен характер и развит ум. Любовта като цяло е много ексцентрична, дива и напълно неадекватна дама. Тя не пита, не сравнява, не анализира. Просто идва, отваря сърцето ти и се настанява в него без никакво разрешение. Можеш да й се сърдиш, да й се караш, да я отричаш, да я мразиш...но...любов.
Но истината е, че няма нищо по-хубаво от тази проклета любов на света.
-Знаеш ли, ако научих нещо през последните две години, то е, че нито славата, нито парите, нито купоните могат да заменят близостта на една истински обичана жена. Дори и да се разроши и да се прави на Снежната кралица.
Асол замръзва в състояние на шок, а аз ставам на крака и започвам да закопчавам отново копчетата на ризата си.
- И ... Какво сега? – изрича рязко дрезгаво, заинтересовано.-Ти… Няма да отидеш при нея точно сега, нали?“
Опирам погледа си в широко отворените й очи, а тя разбира всичко без думи.
- Господи, Бо! Да, събуди се! Напусна те, избърса краката си в теб, ти страда две години.
Асол скача от дивана след мен.- Тя не те обича, но аз те обичам!
Хубаво е да си обичан, разбира се. Но да обичаш себе си все пак е несравнимо по-готино.
- Съжалявам, става ли? Не мога да го направя по друг начин. Нито теб, нито друга искам да лъжа. Аз отивам, а ти можеш да останеш - казвам припряно, втурвайки се в коридора. — И ако решиш да си тръгнеш, просто затвори вратата, става ли?
-Но Богдан! - тя се кълчи след мен.
- Асол, в тази ситуация аз съм пълен глупак, просто пълен задник. Можеш да го кажеш на всеки. Изобщо не се обиждам. Права си, но такъв съм - пъхам краката си в маратонките и отварям вратата. - До скоро. И отново съжалявам.
лава 54
Карина
Настроението ми се колебае някъде на нивото на подовия цокъл. В душата ми е отвратително и искам да се напия. За предпочитане до безсъзнание, до пълно притъпяване на чувствата. Шампанското, изпито на рецепцията, отдавна се е изветрило, така че болезнените мисли ме режат на живо, без никаква анестезия.
И защо отидох на рождения ден на фондацията ? Можех да предположа, че Богдан ще е там. Трябваше да погледна предварително списъците на поканените. Тогава нямаше да има това мъчение, наречено "виж и хапи лактите си, Карина". Съмнителното удоволствие- няколко часа, за да се възхищавам на човека, който някога е бил мой и неговата зашеметяваща спътница, е такава агония. Всички сокове бяха изцедени от мен.
Свалям си обувките и без да включвам лампата, отивам в кухнята. В бара има бутилка сухо вино и аз ще с освежа тази мрачна вечер с него. Всичко, което направих днес, беше да се усмихвам и упорито да се убедя, че съм щастлива за Богдан. И сега, далеч от любопитни очи, разбрах, че това не е така. Всъщност съм тъжна,наранена и..ядосана на самата себе си.
Да, постиженията му в кариерата наистина ме радват, но успехите на личния му фронт ме изпълват само с тъжна болка в сърцето. Неприятно, жалко и дори някак детински обидно. А ревността бълбука отвътре,като разярен,черен кон надига копита. В края на краищата Богдан беше мой. Принадлежеше на мен. Той ме обичаше.
И сега вече не- той има друга. Красива, млада и вероятно много по-съзнателна от мен. По някаква причина дори не се съмнявам, че Асол разбира отлично какъв късметлия е с Богдан и че мъже като него не бива да се разиграват на мога и не мога-погрешно даже и веднъж.Това разбиране също дойде при мен, но със закъснение. Тогава, когато беше твърде късно. И тя В момента другата жена до него има повече шансове.. Какво мога да кажа? Освен да му пожелая да бъде много щастлив.
Навивам тирбушона в тапата и след като превъртам няколко пъти, отпушвам бутилката. Приятен аромат на вино веднага докосва носа ми и аз, набързо пълнейки чашата почти догоре, лакомо прилепвам устни към нея . Пия на една глътка и нон-стоп, като скитник, полудял от жажда. Искам да се напия - за да мога най-накрая да го пусна, за да мога най-после да се съвзема и да изгася огъня на неподходящите чувства към Богдан.
Все пак... Ако дори времето, подкрепено от дистанция, не се справи с чувствата ми, то да разчиташ на виното е най-малкото глупаво. Но това е "глупаво" точно за мен - аз сама приех човека и скърбя за него. Е, не съм ли идиотка?
След като изпразних чашата, избърсвам устните си с опакото на ръката си и облягам челото си на стъклото на прозореца. Собственото ми тяло изведнъж изглежда тясно и в него е някак задушно. Исками се да изляза от кожата си, да се отърва от всичко наложено и пресилено. Да бъда освободена,за да рестартирам , да излетя..