И така искам да отида при Богдан. Много, много. За да го прегърна, затопля, обгърна и усетя страхотният отклик на синьото око. Така че той потопи сетивата ми си в опушено блаженство и да ги изгори с топлината на тялото си. Както преди, той да отвори душата си и признае любовта си. Така че това да е само мое. Да бъдем заедно. Завинаги.
Чудя се дали има дори малък шанс Богдан да изпита подобни чувства, когато ме срещна? Страхопочитание, копнеж по миналото, желание да започнем от нулата? Честно казано, готова съм да убия за този шанс. Съгласна съм да мина по глави за него. Защото сега повече от всякога ясно осъзнавам простата истина: обичах го, обичам го и вероятно винаги ще го обичам.
О, да знаех само какво става в душата му. Тогава всичко щеше да стане ясно и щеше да е по-лесно да се реши. И така ... Дяволът знае! Сега ще отида при него, а той е там с Асол? Те правят любов и неочаквано изплувам аз с моите поздрави от миналото. Ще бъде кошмар. Няма да преживея такова смущение, просто ще получа сърдечен удар.
И като цяло, едва ли Богдан все още живее в онзи апартамент под наем. Сигурно отдавна е в собствено жилище. Доходите му,мисля, позволяват. И в миналото това си личеше-за разлика от тези при мен. И със сигурност не е преболедувал загубените си илюзии.Има ли за какво да съжалява? Всичко му се получи по най-добрия възможен начин. Любимо момиче, печеливш бизнес, тълпи от фенове – навсякъде постигна успех.
И също така прочетох онзи ден, че последният му албум „Nobody Knows“ стана платинен. В света на музиката това е доста престижно. Да, и в мрежата има много положителни отзиви, всички хвалят, разтапят се във възторг: „колко красиво“, „просто до сълзи“,- се повтаря вече няколко дни.
И не слушах този албум нарочно, страхувах се, че няма да мога да се справя с емоциите ... Но сега изведнъж искам. Е, какво имам да губя вече? Все още не мога да се справя с емоциите, но пък не мога да си позволя да се пръсна от любопитство.
И колкото по-дълго слушам думите на песните , толкова повече изгарям. Сега не само тялото ми, но и душата ми пламти с ярък пламък. Изумление, объркване, шок - толкова съм объркана,превъзбудена и...някак си диво щастлива, че сериозно се страхувам да не загубя съзнание. Така ще падна, че ще си ударя главата лошо в керамиката на пода и ще умра... Така би било най-логично да приключи всичко .Но няма начин да умра сега, няма начин! В края на краищата, в края на тунела на моя живот най-накрая изгря светлина. Макар и мътна и трептяща, но с всяка нова секунда пламти все по-ярко и по-ярко.
Богдан напява речитатив за нас. За отношенията ни с него.За всичко...И за любовта си ...И ..за краят..За изгасналата светлина в асансьора, кратката кавга, хотелската стая и ослепителната страст, чийто ефект човекът сравнява с ефекта на марихуаната. След това бързото ни сближаване, адреналина, вълнението ... И в резултат - щастие, примесено със страдание. С тонове скръб , които по време на нашата връзка никога не са бяха изказвани с думи от него.
Тогава, преди две години, заровена в преживяванията си, дори не се замислих колко е трудно за Богдан да ме сподели с друг мъж. Да знае, че всяка вечер се връщам в леглото на някой друг, където се не само се спи, но се прави и секс.Никога не ми е казвал това. Нито е хленчил, нито се е оплаквал. Той търпеливо ме изчака да взема решение за промяна. И аз реших, направих избор. Но това не беше в негова полза.
Колко коравосърдечно? Да, това не е точната дума. Но още по-страшно е, че през цялото това време мислех само за болката си, за това колко съм зле, напълно игнорирайки чувствата и желанията на Богдан. Впечатляваща егоцентричност, сега го оценявам и най-вече през погледа на песента.И как успях да стана такава? Кога се случи тази повратна точка, когато личната драма най-накрая ме заслепи, правейки ме напълно имунизирана срещу преживяванията на най-близкият ми човек?
И сега слушам песните на Богдан и най-накрая откривам онази част от душата му, която той усърдно е скрил, опитвайки се да изглежда като истински мъж в очите ми. През всичките месеци, в които бяхме заедно, той ме успокояваше, утешаваше ме, слушаше воплите ми, без да каже нито дума, че самият той също е зле. Че душата му е цялата в рани и язви. Че и той се нуждае от успокоение.
Богдан смело мълчеше, а аз продължих да изливам киселина върху сърцето му. Той ми прощаваше отново и отново, а аз се вкопчих неблагодарно в брака си. Той се пречупи при мен по средата на собственото си турне, молеше ме да остана, закле се в любовта си ... И какво направих? Е, разбира се, качих се на самолета и отлетях при мъж, който нямаше нужда от мен.