Браво, Карина! Удивителна твърдост и крещяща идиотщина!
Избърсвам солените сълзи от бузите си и градушката търкаляща се от очите ми и включвам следващата писта. И там отново пее за нас. Ситуации, фрагменти от фрази, препратки към съвместното минало - това не е само музика ... Това е признание. Болки в сърцето и сваляне на мътния воал на илюзиите от очите.
Богдан вървеше към мен през цялото време. Той ми даде шанс, дори когато не го заслужавах. Той вярваше, че можем да се справим. Той вярваше, че нашата любов е над предразсъдъците. Той вярваше, дори когато не отговарях на обажданията му в продължение на седмици. Вярваше до последно, до самия край.
И сега, чудя се, вярва ли?Продължава ли да го прави?
Заравям лице в дланите си и поклащам глава за кратко, опитвайки се да събера мислите си. Внезапно прозрение ме залива като леден душ и отсега нататък животът ми просто не може да бъде същият. Трябва да направя нещо. Да се опитам се да се свържа с Богдан, да го намеря, за да му призная , че все още го обичам.
Не можеш да го задържишно , не можеш и да го пуснеш. Определено не можеш да имаш някой като него. Поне трябва да се опитам да си го върна.
-А ако откаже?" - червеят на съмнението тихо скърца.
Ако откаже, ще откаже. Ще приема решението му, каквото и да е то. Но тогава ще знам със сигурност, че съм направила всичко възможно. Не съм се уплашила от борба отново за сърцето му , не съм се отказала наполовина. Богдан заслужава да се боря за него. И ще се боря.
Глава 55
Карина
Напускам апартамента, водена от някакво странно, абсолютно нетипично вътрешно вълнение в себе си. Аз съм уплашена и развълнувана, и радостна - всичко това едновременно. По природа изобщо не съм авантюристка, но това, което ще направя сега, абсолютно надхвърля не само адекватността, но и благоприличието,според много хора.
Първо ще отида в апартамента на Богдан. Където е живял. С вероятност от осемдесет процента, не е там, но трябва да започна отнякъде, да търся, нали?
Нетърпеливо натискам бутона на асансьора и започвам нервно да се местя от крак на крак. В мен има толкова много енергия, че е на път да прелее и да залее цялата сграда. Не знам дали е от виното, или лудо ликуване, обвързано с очакването на евентуална среща с Богдан, но изобщо не се разпознавам. Коя е тази решителна жена с горящи очи и биещо сърце? Наистина ли е същата Карина, която преди петнайсет години целуваше момчета само при спечелен спор от тяхна страна?
Характерно скърцане ме информира, че асансьорът най-накрая се е издигнал до моя етаж и много скоро ще отвори вратите пред мен. Бързо проверявам дали ключовете и телефонът са на мястото си и вече влизам вътре, когато изведнъж се натъквам на висока мъжка фигура. Буквално си забивам носа си в гърдите му, защото той излиза от асансьора, а в същия момент се и опитвам да влетя в него,тъй като залисана не гледам не само дали има някой в кабинката,ами и не виждам къде вървя.
Яката на бяла риза, която проблясва пред очите ми, познатата миризма на тютюн, смесена с ментол, татуировката на врата , която вече видях днес - небрежно забелязаните детайли за секунди се добавят към солиден и доста естествен образ, но все още се страхувам да повярвам на очите си. Това е твърде сюрреалистично, невъзможно, приказно...
- Далече ли отиваш?- пита строго и дори като че ли раздразнено.
Не, определено е той и е тук. Със сигурност. Трите сетива няма да ме излъжат наведнъж.
- Богдан?- Бърборя от изумление, отстъпвайки няколко крачки назад, за да му дам шанс най-накрая да излезе от асансьора. -Какво правиш тук?
Минавах наблизо - усмихва се гневно той и ме притиска. Бавно и дори по някакъв начин заплашително. - Нека, мисля си-да посетя бившата си, за да поговорим още малко. Нека да опитаме честно сега, дали ще се получи? Можеш ли, Карин?
-Какво искаш да кажеш?- Хриптя, все още се отдръпвам в пристъп на остра, уплашена изненада.
Богдан е вече друг човек. Никога не съм го виждала такъв. Тежък, мрачен, опасен. Ярост плиска в очите му, а гласът му вибрира с нотки на гняв. И като цяло целият му външен вид потиска и парализира. Аз съм като мишка, която е попаднала под хипнозата на боа констриктор, изглежда страшно, но не мога да избягам.
- Е, доволна ли си от себе си? Игра ли всичко на най-високо ниво?- Той изплюва думите много саркастично. - Основното нещо беше да спасиш репутацията си, нали? За да не се знае нищо, никой да не помисли нещо лошо. Ти, по дяволите, уважаваната писателка, аристократка, не можеш да не запазиш достойнството си по никакъв начин ...