Глава 56
Карина
С рязко движение Богдан повдига роклята ми и стиска задните ми части с алчността на гладен звяр. Грубо, безцеремонно, до червени петна по кожата. Толкова жаден и буен, сякаш през всичките тези години изобщо не е докосвал женското тяло ...
Не, това са глупости, разбира се. Разбира се че така ще го направи. Лудото желание, което се усеща във всеки негов дъх, е твърде красноречиво, твърде възхитително... Възможно ли е Богдан да реагира само на мен така? Само при мен да получава не само физическо, но и психическо удоволствие от интимността?
Горещата му длан лети нагоре и, се подхлъзва в дълбокото деколте на роклята, увива се около гърдите ми. Усуква и гали възбуденото зърно след това изнемогващо-бавно, после сладко-бързо. Дразнене и влудяване. Под неговото докосване тялото ми трепери, сякаш пронизвано от токов удар, а смущението, примесено с предразсъдъци, се разсейва като дим във вятъра.
Ако Богдан иска да ме чука точно тук, на стълбището, няма да му кажа и дума. Дори ако, без никаква любовна игра, той просто издърпа гащите ми и ги хвърли на мръсния под, аз ще се подчиня и ще се наслаждавам на бурната наслада. Никога преди не съм се чувствала толкова опияняваща, превръщайки се в нуждата да искам да принадлежа на мъж. Искам го толкова силно, че условията на нашия полов акт изобщо не са важни. Стоейки, легнала, отзад, коленичила, нежно или по-твърдо, със или без орални ласки - властта му над тялото ми е неограничена. Нека прави каквото си иска, стига да не спира.
Той хваща бедрото ми, а аз, увивайки крака си около долната част на гърба му, започвам да се търкам умоляващо в твърдите му слабини. Устата ми е напълно напоена със слюнката му, но това не ми е достатъчно. Искам да получа Богдан във всеки биологичен смисъл. Толкова съм брутална, че напомням за примитивна жена. Иска ми се да го съблека гол, да си пъхна носа си под мишницата му , лакомо да всмуча миризмата му и след това хищно да го ухапя. Може би дори до кръв. Да се виждат после белезите на зъбите ми по тъмната му кожа. За да може целият свят да разбере, че той е само мой.
-Хайде да влезем при теб- прехвърля Богдан и другия ми крак на кръста си и тръгва право към апартамента ми.
Вися на него като щастлива маймуна, смучейки врата му с изгарящи целувки, докато върви. На няколко крачки Богдан пресича коридора и спирайки пред дясната врата, и изисква ключовете. Изненадващо, той никога не е бил при мен, но знае точно къде да отиде. Наистина ли е изчислил всичко и премислял как и къде да ме намери?
Падаме в апартамента- в ураганна вихрушка - бързо, без да включваме светлината и се удряме в мебелите, в които Богдан от време на време се спъва в забързани опити да ме отърве от дрехите ми. Небрежно докосвайки кожата му с ноктите си, разкопчавам ризата му, а междувременно той се бори със заплелите се презрамки на роклята ми - те са преплетени и не искат да се плъзгат от раменете ми.
- От тук и така - издишвам аз,и му обяснявам как да ме съблече,като едновременно хващам токата на колана му с палави пръсти. По-бързо, по-бързо - трябва да отървем телата си от ненужната тъкан.
Без да откъсва от мен замъглени от похот очи, Богдан дърпа по-силно и тънката материя послушно се пука по шевовете. Това е - сега съм само по прашки. Хвърлих обувките си на прага,като клатейки се го преминавахме.
Преглъщайки с нетърпение, свалям ципа и панталоните и плъзгам надолу длани по тренираните крака на младежа. Той ги хвърля настрана и отново се обляга на мен с нажеженото си до червено тяло. Целува, ближе, имитира движения с таза си-до границата на вълнуващите тремори.
-Колко си невероятна-шепотът му разтопен карамел се излива в ушите ми, а след това езикът му се гмурка там. - Как може да си толкова перфектна, толкова невероятна Карин?
-Не съм перфектна и ти го знаеш-отговарям несъзнателно, бръкнах в боксерките му и затворих очи от удоволствие. - Има толкова много недостатъци в мен, Богдане, толкова много недостатъци ...
-И нито едно от тях не бих искал да поправя-казва той, коленичи пред мен и плъзга устни по корема ми.
От устата ми се изтръгва вулгарен стон, пропит с екстаз, а ръцете ми се забиват в косата на Богдан. Това, което прави в момента, е скандално, на ръба на доброто и злото, твърде хубаво, за да е истина. Очите ми се въртят сами в орбитите си , краката едва се държат, а сърцето, откъсвайки се от гърдите ми, лети някъде в бездната.
Оргазмът идва твърде бързо. Дори се опитвам да го задържа за малко , но не става. Толкова копнея за Богдан, че тялото ми е готово да бликне от еуфория само от докосването на умелите му пръсти и език. Разтрепервам се, зъбите ми тракат така, сякаш ми беше много студеноНо всъщност не е така. Всъщност аз искря и пламтя. Сега в мен има толкова много емоции, че е просто невъзможно да ги изразя с думи. Каквото и да кажа, колкото и остри да са чувствата ми, ще прозвучи плоско и бледо. Недостатъчно, за да се отрази звънкото състояние на щастие, което ме изпълва на молекулярно ниво.