Отпусната и напълно загубила ориентация в пространството, се свличам по стената и веднага се оказвам подхванат от силните ръце на Богдан. Събаря ме по гръб и ми се нахвърля отгоре. В резултат на това се озоваваме напълно на моят - топъл и чист под, което само по себе си е постижение, като се има предвид извънредното ниво на нашата страст.
Гърдите болезнено се свиват под тежестта на младото и силно тяло, а дишането ми става на пресекулки от отчаяните целувки, с които Богдан не спира да запушва устата ми. Извивам гърба си подканващо и човекът най-накрая се придвижва напред с бедрата си. С вик отварям широко очи и с името му на устните си поемам мощният , амплитуден тласък.
По-нататък картината на реалността се размазва и изплува някъде. Пред очите - ярки отблясъци, в ушите - горещ шум, примесен с дишането на Богдан, в сърцето - цъфтяща пролет. Този с първите пъпки, мирис на зеленина и топла слънчева светлина. Студът и самотата са изтласкани назад, сега е време за любов. Безгранична, трогателна , честна.
Та сега за нас има само един път - напред. Ръка за ръка. За рая или ада - няма значение, най-важното е, че заедно. Заедно ще се справим с всичко - убеди ли ме за това преди две години на летището? Не,не успя ,но той беше прав, нали. Изглежда, че е момче е все още, но умее да вижда в самия корен. Той вижда самата същност.Прозорлив е.
И дори сега, точно в тази секунда, Богдан продължава да доказва невинността си пред мен. Той се втурва в мен със свръхчовешка сила и аз се извивам под него със стонове на удоволствие на устните си и сълзи от радост в очите ми. Той прави всичко правилно, безпогрешно, перфектно... И просто се предавам на Неговата милост. Защото му се доверявам безкрайно и обичам лудо.
Той се изпразва в мен, без да забавя темпото или да иска нещо. Той решава за нас двамата, но аз нямам нищо против. Каквото и да прави, каквото и да иска, аз съм съгласна с всичко.
***
- Ами Асол? - постепенно идвам на себе си, след великолепният оргазъм.
Лежим в леглото напълно голи и неприлично доволни. Лудата усмивка не се изплъзва от устните ни и телата не могат да се отлепят едно от друго. За нас е жизненоважно да се докосваме, целуваме, щипем, вдишваме родната миризма и просто да бъдем заедно.
Ще й кажа, че съм бил с приятели-казва Богдан, вдига се на лакът и ме поглежда с палав поглед. - Надявам се да проработи.
-Какво? - Започвам да заеквам от изненада. - В смисъл на "ще проработи ли"?
- Хайде, не се коси, Карин - продължава безгрижно мъжът, проследявайки с пръсти ареолата на зърната ми. - От колко време се срещаахме предишният път? Два? Три месеца? А бившият ти съпруг не се досещаше нищо. Сигурен съм, че ще имаме късмет и с Асол.
аШок, уплаха, недоразумение - сякаш бях залята с ледена вода. Толкова съм втрещена, че оставам безмълвна. Не мога да изтръгна писък или звук. В най-дълбоко изумление се взирам в Богдан и безуспешно улавям въздуха с уста. Какво означава "Асол ще има късмет"? Оказва се, че той няма да се раздели с нея?
–Но... Но аз... - езикът е обрасъл с тръни и не се раздвижва и превърта. Съвсем.
–Да? Нещо не е наред ли, Карин? - вдига преувеличено учтиво.
Не разбирам, шегува ли се или какво? Или сериозно възнамерява да играе на два фронта?
-Просто си така помислих -Започвам, но след това замръзвам в нерешителност.
Имам ли право да го помоля да прекъсне връзката, ако едно време аз не съм посмяла да предприема тази отговорна стъпка?
- А-а-хъ - кимва Богдан с глава, сякаш ме окуражава. -И така, какво си мислеше?
Нямах представа, че след необузданият секс на пода в коридора, все още бях способна на смущение, но по ирония на съдбата точно това преживявам сега. Срам , примесен с неловкост и страх да изглеждам глупаво.
- Струваше ми се, че сега ще бъдем само двама ... Е, само ти и аз, нали знаеш? - Заявявам, плюейки на гордостта си, която отровно ме подтиква да не предавам чувствата си, за да спася нея.
– Е, слава Богу – въздъхва облекчено Богдан и през смях ме притиска в горещата си прегръдка. - И вече си мислех, че ще продължиш да се правиш на леден трън. Страхувах се, че последните две години не са те научили на нищо.
- Това е ... Това са твоите глупави шеги, нали?- Пуфтя възмутено, безуспешно опитвайки се да се измъкна от сладкия му плен.
- Разбира се, вицове!- Богдан продължава да се забавлява, хапейки рамото ми. -Ще бъдем само ние двамата, Карин. Третите страни в леглото ни доста ме прецакаха.