Ох, падна ми камък от душата. Той знае как да си играе по нервите, непоносимо момче!
– Кога смяташ да говориш с Асол? — питам делово, дърпайки одеялото върху себе си.
-Вече говорих“, удря ме той.
- Но кога? Чудя се. - Ако паметта ми не ме лъже, след нашата среща не сте ходили никъде
– Карин – внезапно става много сериозен Богдан и в очите му се чете строга решителност. -Моля, те разбери, че аз не съм ти. Нямам нужда от време, за да осъзная колко много имам нужда от теб. Разбрах това веднага, в деня, когато се срещнахме. И се влюбих в теб от пръв поглед.
Започвам да се изчервявам и да се усмихвам глупаво, а той продължава:- Тогава току-що те видях на рецепцията и миналият живот за мен веднага свърши. Не съм готов да прекарам ценни часове, дни, седмици, за да подредя нещата. Не искам да ровя в миналото, и да те залепям с него. Искам да продължа напред. С теб.
– И аз го искам, Богдане. Повече от всичко друго- сълзите на благодарност отново ми овлажняват очите.
-Като цяло Асол вече е наясно с нашата ситуация- добавя човекът, облягайки се на възглавниците. – Може да се наложи да се срещнем отново и да обсъдим всичко, но същността на това няма да се промени. Аз съм с теб и само с теб, разбираш ли?
Избърсвам солена капка от бузата си и заравям нос в мускулестите му гърди.
Страхотен човек. Силен, честен, лоялен. Най-добрият във всичко. И какво направих, за да заслужа това?
Епилог (пет години по-късно)
Богдан
"Тихо, тихо! - Карина се опитва да надвика шумните гости, вдигайки тежка торта с розови рози в ръцете си. - Така че, веднага щом изляза в залата, веднага започвате да пеете: "Честит рожден ден на вас ..." Схванахте идеята, нали? Само не разпокъсано и нестройно , а ясно и хармонично!
Съпругата, ми както обикновено е в репертоара си, командва всичко и всички. Дори детското парти успя да превърне поканените в бормашина. Но обичам да я гледам - вълнуващо е. Вкусовете, знаете, не се променят с течение на времето: душата все още лъже по темпераментните жени. По-точно, сега в единствено число - на темпераментна жена. Доста специфично. Моя.
- Богдан - обръща се към мен Карина. -А ти ще стоиш отзад и й помагаш да духне на свещите.Наведнъж не може да се справи.
-Скъпа, тя е на четири. Повярвай ми, тя може да се справи- подсмихвам се.
Нашето дългоочаквано момиче днес е на четири години и затова и двамата сме малко на ръба. И ако това се изразява в лека нервност и желание да се пуши по-често, тогава Карина преживява остър пристъп на перфекционизъм. Тя иска всичко да е прекрасно: гостите говореха небрежно, аниматорите не се объркаха, музиката се включи навреме, а свещите на тортата не угаснаха. Но на почивка, където десетина и половина игриви деца тичат, нали знаете, не стававинаги така,както го искаш. Така че Карина се самонавива.
Но това всъщност са глупости. Скоро празникът ще свърши и нощта ще падне. Тогава ще празнуваме рождения ден на дъщеря си наистина. По начина, по който само ние можем – страстно, горещо, остро. Или може би в същото време ще направим брата на Ариадна. Увещаването за това се води отдавна.
Изправяйки раменете си, Карина се втурва в залата, където седи рожденичката, а гостите, струпани в трапезарията, я следват.
Обикалям елегантно положената маса и се настанявам зад рамото на моето изящно облечено момиче, което гледа тортата в ръцете на майка си с горящи очи. "Честит рожден ден, Адриана! Честит рожден ден!" - вклинявам се в несъгласуван хор от гласове, а после, когато свещите са пред самото й лице, замръзвам в очакване.
-Издухай ги", тихо подканям аз и дъщеря ми, която след като е поела повече въздух в дробовете си, шумно го изпуска.
Бях прав, тя свърши страхотна работа сама. Без чужда помощ.
Плясвайки ласкаво Ариадна по пълничката буза, отстъпвам малко назад, за да не попреча на Карина да реже цветния деликатес, и веднага се озовавам в компанията на скъпоценната ми тъща, която гледа случващото се с израз на лек скептицизъм на лицето си.
- Защо направиха торта с тези еднороги коне?- пита тя, повдигайки неодобрително вежда. - Те дори не съществуват в природата. Защо да формираме фалшива представа за света в едно дете?
-Нона Петровна, децата на тази възраст имат свой собствен свят и, повярвайте ми, в него живеят същества, много по-странни от еднорозите-отговарям с усмивка.
-И като цяло всички тези торти са с твърде много захар-продължава да мърмори тихо тя. - Казах на Карина да поръча фруктоза, а тя си направи оглушки.
- Карина е майка. И прави, както намери за добре, - все така добронамерено, но твърдо отговарям.