Тъщата , разбира се, е ексцентрична и трудна жена, но тя е привлечена от Адриана с цялото си сърце. Тя я обича, угажда й по свой начин и я води на куклен театър всеки уикенд. Затова с Карина се разбрахме да си затваряме очите за трудния й характер. Основното нещо е, че не идват при нас със съвети, а за останалото нека да си гледа здравето.
- Татко, бабо! - задъхана Адриана долита към нас.-Вижте моите мъниста-тя вдига глава, показвайки около врата си ярка лента от глазирани мъниста, които е откраднала от тортата. - Ядливи са!
Усмихвам се на дъщеря си и хвърлям кратък предупредителен поглед към бабата. Надявам се, че сега няма да запее песента си за опасностите от захарта?
-Много са красиви-отговаря Нона Петровна и тонът й забележимо се затопля. - Дори пасват на цвета на роклята.
-Точно така-радва се момичето, разклащайки мънистата си. -А сега да отидем да хапнем торта!"
Тя ни хваща за ръцете и ни завлича към масата, зад която не стихва глъчката на веселите разговори и дрънкането на ястия.
- Богдане, получи ли десерт? – пита Карина, без да откъсва очи от икономката, която набързо подрежда чинии с торта пред гостите.
-Ти си моят десерт, скъпа-отговарям през смях и дръпвам жена си за китката, слагам я в скута си. – Отпусни се, поеми си въздух. Всичко е страхотно. Децата са доволни, възрастните са нахранени. Какво още е необходимо?
-Все още имаме шанс за спектакълът „Вълшебни часове- казва тя уморено затваряйки клепачи.
-Знаеш ли какво казва моят вълшебен часовник?- Слагам ръка на коляното й и, докато никой не гледа, се плъзгам нагоре по крака й. -Че след два часа няма да носиш бикини.
-Часовникът ти избързва,- удря ме закачливо по ръката Карина. - След два часа просто ще изпратим гостите.
-Е, тогава след три - целувам я за кратко в ъгълчето на устата. Така че бих я засмукал по-дълбоко, но на детски празник няма да се изясните особено. Трябва да се държим в границите на разумното.. „След три часа ще ти сваля бикините, скъпа.“ Нека тази мисъл те стопли.
Колко си само вулгарен- изсумтя тя, но виждам в очите й, че идеята й хареса.
Във въздуха се носи миризма на сладкиши и сода. От високоговорителите се чува весела музика, през която се чува преливащият смях на дъщерята. А в скута ми седи жена, в която съм влюбен до уши.
Ще могат ли да ми предложат нещо по-красиво в рая след смъртта? Много се съмнявам. Затова се наслаждавам на всеки момент от моя създаден от нас с Карина- рай. Тук и сега.