— Боя се, че ще трябва да използваме морска вода, доста време ще е необходимо, докато, я сгреем на тази малка печица. Но все пак си е друго, не е като да се търкаш със сюнгер над легена.
Часове по-късно, след една разкошна баня, Никол лежеше на долната койка на двуетажния моряшки креват, чиста и изморена. Трябваше им доста време, докато стоплят вода за два чебура. Джени се опита да протестира — беше й наредено да обслужва годеницата, но Никол не даде и да се издума да се къпе само тя, просто защото не беше годеница на Клейтън, а само приятелка на Джени. Сетне Никол изпра единствената си рокля и спокойно се остави на мекото люлеене на кораба да я приспи.
Рано на следващата сутрин Джени се зае с косата на Никол — върза я стегнато на тила и се опита да й направи модерна вдигната прическа. След това изнамери отнякъде тежка ютия, разпали въглените в нея и започна да глади роклята на Никол.
Вратата рязко се отвори, един от похитителите на Никол се препъна и влезе.
— Капитанът иска да ви види, ама веднага!
Първата мисъл на Никол бе, че капитанът все пак е решил да върне кораба в Англия. Затова охотно последва моряка. Джени искаше да тръгне с нея, но морякът я бутна грубо обратно в каютата.
— За тебе не е казал. Само тя.
— Не се безпокой, Джени, нищо няма да ми се случи. Убедена съм, че сигурно е проумял, че му казвам истината.
Щом влезе в каютата на капитана, Никол разбра, че нещо не е наред. Капитанът, боцманът и още някакъв мъж, който не бе виждала досега, стояха прави, като че очакваха някого.
— Май че ще е най-добре да се представим — започна капитанът. — Искам да съм сигурен, че всичко ще е по реда си. Този тук е Док. Може да ви закърпи или да ви забърка някое прахче, ако ви има нещо. А това е Франк, първият ми помощник. Вие май вече го познавате.
Шестото чувство, което се бе развило у Никол пред лицето на ужасите, преживени във Франция, сега й подсказваше, че я грози опасност. И както винаги всичките й мисли се отразиха в очите й.
— Не се плашете толкова, де! — каза Франк. — Искаме само да поговорим с вас. А пък и това е вашият сватбен ден. Да не вземат след това хората да разправят, че сте била подплашена булка.
Никол започна да разбира.
— Господа, аз не съм Бианка Мейлисън. Зная, че господин Армстронг ви е дал указания да извършите бракосъчетание, но аз не съм жената, която той иска.
Франк я оглеждаше с лъскави очи.
— Аз пък мисля, че вие сте точно това, което един мъж би искал. Сега се намеси и докторът:
— Притежавате ли някакви документи, удостоверяващи вашата самоличност, млада госпожице?
Никол направи крачка назад към вратата и поклати глава. Дядо и бе изгорил и малкото документи, които бяха спасили при безумното бягство от хората на терора. «Животът ни — така бе казал той — може някои ден да зависи от това, че тази паплач няма да може да докаже произхода ни…»
— Казвам се Никол Куртален — каза тя. — Французойка съм. Избягах от родината си и живеех у семейство Мейлисън, когато бях отвлечена. Това е огромна заблуда…
— Да, ние тогава го обсъдихме — започна тежко-тежко капитанът и решихме, че няма чак толкова голямо значение коя сте. В моя договор е записано, че трябва да отведа в Америка госпожа Клейтън Армстронг. И точно това възнамерявам да сторя.
Никол изпъна гръб.
— Няма да се омъжа против волята си!
Едно кимване на капитана и Франк се намери до нея, прегърна я е една ръка през кръста, а с другата обхвана раменете й и я притисна като кукла до себе си.
— Това твое устенце ме подлуди още като те видях за първи път — каза той високо и притисна устни върху нейните.
Никол бе толкова изненадана от това нападение, че реагира с известно закъснение. Никой никога не се бе отнасял така с нея! Даже когато живееха с дядо й у Мюлерови, хората около нея винаги съзнаваха с кого си имат работа и се отнасяха с безкрайно уважение. Този мъж вонеше на риба и на пот, от устата му се разнасяше зловоние. Стискаше и така, че не можеше да си поеме дъх. Езикът му бе набутан като топка п устата й. Никол въртеше глава, без да може да изкрещи.
— Ела ми сега — каза Франк, захапа я за врата и плъзна мръсни пръсти по раменете й. С едно дръпване той раздра роклята й, а заедно е пея и долната риза и Никол се озова с разголени гърди пред тези ужасни мъже. Дебелата мазна ръка на мъчителя й се лепна на голата й плът и стисна болезнено гърдата й.
Никол напрегна всички сили и се опита да го блъсне.
— Моля ви! — изхриптя тя и почувства, че губи съзнание.