Силното тропане от горния етаж й извести, че Адел губи търпение и очаква храната си.
В този миг вратата широко се отвори и студеният вихър връхлетя в стаята.
— Прощавай, Никол! — каза Айзък. — Не знаех, че имаш гости. Дойде човек с новите сита. Искам да ги видиш.
— Идвам веднага, Айзък! Сега свършвам!
— Човекът каза, че няма много време. Подушвал снежна буря. Искаше преди това да иде и до мелницата на Бейкъс…
От горния етаж се разнесе още по-силно чукане.
— Никол! — извика Адел остро. — Къде е камериерката ми? Какво стана със закуската? Никол!
Никол бързо подреди омлета на една табла и хукна покрай Айзък нагоре по стълбата.
Адел изгледа простата плетена табла от върбови пръчки, кафявата глазирана чиния и омлета с разтопено сирене отгоре.
— Какво е това? — Тя държеше препечената филийка с два пръста — Хляб? Селски хляб? Предпочитам кифлички.
Преди Никол да каже и дума, Адел хвърли филията в омлета си.
— Върни това на готвача и го предупреди! Втори път да не ми изпраща такава проста храна! — Тя взе каничката с чай и бавно изля чая върху плетения поднос. Чаят потече върху чаршафите.
Никол изведнъж осъзна колко е уморена. Тези чаршафи, ще трябва да се перат. На ръка… Трябва да се направи нещо за закуска. Трябва да убеди майка си да хапне… Само дано не започне да крещи отново! И Айзък я чака в мелницата.
Тя отнесе мокрия поднос долу.
— Никол! — Джени едва не събори Айзък, когато се втурна в стаята. — Близнаците са изчезнали! Казали на Люк, че ще бягат, не искали да живеят е лудата дама. О, Никол!
— Защо Люк не ги е спрял? — Никол тръсна подноса на кухненската маса. Адел започна отново да тропа по пода.
— Помислил, че е някаква шега. Той не знаел при нас да има някаква луда дама.
Никол вдигна безпомощно ръце.
— Айзък, събери другите и да тръгваме да ги търсим! Ще замръкнат някъде! — Тя се обърна към Жерар. — Бихте ли занесли нещо за ядене на майка ми?
Той вдигна едната си вежда:
— Боя се, че такава женска работа е под достойнството ми.
— Това вече е безобразие!
— Джени! — възпря я Никол. — Близнаците сега са по-важни. Аз ще й занеса малко хляб и сирене. Ще трябва да се задоволи е това. Тръгвайте, а аз ще ви последвам веднага! Моля те, Джени! — каза тя, когато видя какви погледи мята Джени на Жерар. — Имам нужда от твоята помощ! Малко ли ядове имам?
Джени и Айзък излязоха, а Никол сложи малко хляб и сирене и друг поднос. Адел продължаваше ожесточено да тропа. Никол не забеляза как Жерар я наблюдаваше, опрян на един от долапите.
Изпита угризения на съвестта, когато тръсна подноса в скута на майка си. По очите й видя колко е наскърбена. Още по-тягостно бе, че се налага да остави майка си сама, но нямаше как. Трябваше да приберат близнаците.
Тя излезе от къщата и започна да вика децата по име. Видя ги как тичат през двора към нея.
Седемнадесета глава
Никол погледна часовника на скрина до вратата и бавно отиде до кухненската маса. Само да не забрави да прибави след десет минути яйцата към тестото!
Близнаците си играеха кротко в единия ъгъл на стаята — Алекс с няколко изрязани от дърво фигурки на животни, а Манди с восъчната си кукла, облечена като селянка.
— Никол — попита Алекс — може ли след като се нахраним да поиграем навън?
Тя въздъхна.
— Може би, ако снегът престане. Помолете Айзък да ви помогне да направите снежен човек!
Близнаците се ухилиха доволно и се заеха отново с игрите си. Вратата се отвори и вихърът връхлетя, сякаш някой го молеше да угаси огъня в огнището.
— Това време не прилича на март! — каза Джени и протегна ръце към огъня. — Струва ми се, че никога няма да се запролети!
— Същото чувство имам и аз — промълви Никол. Тя стисна ръка в юмрук и започна да блъска силно по бухналото тесто.
Пролетта… Тогава тя и Клей ще тръгнат на Запад… Джени каза, че Вирджиния не е виждала такава студена и влажна зима. И този сняг — просто не можеха да си покажат носа навън, четирима възрастни и две деца, наблъскани в тази теснотия! Откакто дойдоха Адел и Жерар, Никол се бе срещнала с Клей само веднъж. Но дори и при този единствен път той й се стори разсеян, като че го гнетеше нещо.
— Добро утро! — Жерар се появи на стълбата.
Бяха направили разместване за спането. Той и Адел спяха горе, в леглото на близнаците, а на децата постилаха вечер сламени дюшеци на долния етаж. Джени и Никол спяха също горе, само една завеса ги делеше от съпружеската двойка.
— Добрутро — изсумтя Джени. — То май обед стана вече.