— Но защо тогава незабавно сте тръгнали обратно за Англия? — попита Уесли.
Докторът се засмя.
— Просто нямах избор. Така се случи. Седяхме в една кръчма, да отпразнуваме пристигането си по живо, по здраво. А като се събудих, главата ме цепеше, три дена да си спомня името не можах да си спомня. А по това време вече сме били в открито море.
Силно тропане от горния етаж прекъсна разговора им. Никол скочи.
— Майка ми! Забравих закуската й! Моля да ме извините!
Тя бързо обели едно яйце и го сложи внимателно върху филия бял хляб. Приготви чаша кафе с мляко, прибави парче ябълкова торта и затропка нагоре по стъпалата.
— Поседи малко при мене — каза Адел. — Толкова е самотно тук.
— Имам гостенин долу. Но ще дойда по-късно и ще си поговорим.
— Гостенин ли? Мъж някакъв?
— Да.
— Надявам се, че не е някои от тези ужасни руски князе?
— Не, американец е.
— Американец? Колко необикновено! Между тях рядко има джентълмени. Не допускай в твое присъствие да употребява нецензурни думи! И обърни внимание на походката му! Винаги можеш да познаеш един джентълмен по стойката. Баща ти и в парцали да е облечен, отдалеч би го познала, че е джентълмен.
— Да, maman! — каза Никол покорно, преди да слезе отново долу. Проблемът как се преценява кой е джентълмен и кой не имаше твърде малко общо със сегашния й живот.
— Уес точно ми разказа, че мистър Армстронг живеел на отсрещния бряг. Излиза, че тази венчавка не се оказа много сполучлива, така ли? — посрещна я докторът.
— Не беше лесно. Но аз все още имам известни надежди. — Никол се опита да се усмихне.
Тя не предполагаше колко ясно на лицето й се отразява всяка нейна мисъл, всяко чувство. Нито пък знаеше колко красноречиво дълбоките сенки под очите й говорят за това, че дори да има още някакви надежди, тези надежди са примесени с отчаяние…
Доктор Доналдсън сбърчи чело:
— Храните ли се редовно, млада госпожо? Мислите ли, че спите достатъчно?
Преди Никол да успее да отвърне с някаква шега, Уес се намеси.
— Никол прибира у дома си хора така, както някои прибират улични котета. Неотдавна прибра още двама души в дома си. Не стига че се грижи за племенника и племенницата на Клей, за което тя изобщо не е длъжна, но сега пристигна и майка й с мъжа си, който е решил, че едва ли не е самият крал на Франция.
Никол се засмя.
— Като те слуша човек, излиза, че животът ми е някакво непосилно бреме. А знаеш, че обичам да има хора около мен. Не бих се отказала от нито един от тях.
— Не съм и помислил такова нещо — отвърна Уесли. — Само че би трябвало да живееш в къщата отсреща и Маги да се грижи за храната на всичките тези хора, а не ти.
Докторът извади лула от джоба си и се облегна назад. «Не й е провървяло на малката французойка!» — помисли си той. «Този млад човек Уес право каза, че тя заслужава по-добра участ от тази да се изтрепва от работа…» Докторът бе възнамерявал да отиде на север и да се установи в Бостън, но сега реши да поостане няколко месеца във Вирджиния. И без това не му хареса начина, по който онези разбойници ожениха насила момичето съвсем против волята му. Чувстваше се донякъде отговорен за това. Ясно е, ще трябва да остане наблизо, в случай че Никол има нужда от неговата помощ…
Никол смъкна качулката от главата си и вдигна лице срещу вятъра. Загребваше плавно с веслата на малката лодка. Земята все още беше покрита със сняг. Дърветата не бяха напъпили. И все пак във въздуха се чувстваше нещо ново, необяснимо, което подсказваше, че пролетта не е далеч.
Бяха изминали две седмици, откакто я бе посетил доктор Доналдсън. Тя се усмихна при спомена за думите му, че щял да се установи някъде наблизо, в случай че й потрябва… Нямаше вече за кога да й бъде нужен! Толкова й се искаше да му каже, о, искаше на всички да каже, че тя и Клей много скоро ще напуснат Вирджиния…
От месеци се стягаше за това пътуване. Разбира се, близнаците и Джени ще тръгнат с тях. Не й се искаше да остави майка си, но Жерар ще се грижи за нея, а по-късно, когато имат вече свой дом, Адел би могла да ги последва и да живее при тях. Айзък ще върти мелницата, ще се грижи за прехраната на Жерар и Адел, а останалата част от печалбата ще си остава за него. А по-нататък, когато Адел се премести при тях на Запад, Айзък ще бъде собственик и ще работят заедно с Люк в мелницата…