— Стига толкова — изкомандва капитанът.
Но Франк не бързаше да я пусне.
— Аз наистина се надявам, че няма да се омъжиш за тоя Армстронг — каза той направо в лицето й и тя отново усети вонливия му дъх.
След това той се отдръпна и Никол прихвана с две ръце роклята върху гърдите си. С омекнали колене тя се отпусна на един стол, избърса с опакото на ръката си уста с чувство, че никога вече няма да може да се измие.
— Струва ми се, че май не те хареса — засмя се капитанът към Франк, след това седна на един стол срещу Никол. — Това беше само демонстрация за онова, което ви очаква, ако не склоните да се венчаете. Ако не сте съпруга на Армстронг, на този кораб вие ще сте просто пътник без билет и аз имам право да постъпя с вас както намеря за добре. Преди всичко ще метна зад борда тази кобила, дето Армстронг ни окачи на врата.
Никол го погледна стреснато:
— Джени нищо не ви е направила! Това би било убийство.
— Е, и какво? Да не мислите, че ще мога да припаря до бреговете на Вирджиния, ако не изпълня желанието на Армстронг? А последното нещо, на което бих искал да стана свидетел е онова, което моите хора ще направят с вас.
Никол сякаш изведнъж се смали на стола си. Тя прехапа устни, очите й се превърнаха в огромни въпросителни.
— Така е, госпожо — намеси се Франк. — Ние дори ви даваме възможност да избирате. Не сме ли готини? — Погледът му не се откъсваше от гърдите й. — Или ще се омъжите за Армстронг, или ще се намерите в леглото ми. Е, разбира се, след като капитанът се позабавлява с вас… — Мъжът се ухили. — А когато и аз свърша, не ми се вярва да остане много нещо от вас. — Той се пресегна и притисна мръсния си показалец върху горната й устничка. — Не съм спал досега с жена с такава страхотна уста. Като че ли е сложена обратно. Просто пощурявам, като си помисля какво може да направи човек.
Никол извърна глава, почувства, че и се повдига. Капитанът я наблюдаваше.
— Е, как ще бъде? Армстронг или ние двамата с Франк?
Никол си наложи да диша дълбоко и равномерно, но главата й беше като изпразнена, не можеше да свърже никаква ясна мисъл. А добре знаеше колко е важно в такива моменти да имаш ясна мисъл.
— Ще се омъжа за мистър Армстронг — каза тя глухо.
— Ето, знаех си аз, че е умница! — разбърза се капитанът. — Елате, драга, дайте да приключим с тази работа! Убеден съм, че искате да се оттеглете колкото се може по-бързо в… безопасността на своята каюта.
Никол кимна и стана, като продължаваше да стиска с ръце разкъсаната си рокля.
— Франк ще замества младоженеца. Всичко ще стане при най-строго спазване на закона. Армстронг е поръчал на адвокат да подготви всички документи и там е казано аз да подбера човек, който да заеме мястото на младоженеца при бракосъчетанието.
Цялата изтръпнала, Никол застана до Франк пред капитана, който щеше да сключи брака. Докторът бе свидетел.
Франк отвръщаше с готовност на въпросите на капитана, но когато капитанът изрече думите: «Бианка, взимаш ли за законен съпруг…», Никол отказа да отговори. Всичко това беше крайно непочтено! Отвличат я, заплашват я, а сега я омъжват против волята й!.. Толкова пъти си бе представяла каква ще бъде сватбата й, в синя коприна рокля и рози, навсякъде рози!.. А сега стои тук с раздрана рокля, изхапани устни и този отвратителен вкус в устата, в една мръсна каюта. През тези три дни събитията я подмятаха като отронен лист насам-натам. Но от името си поне няма да се откаже. Ще се държи на него, даже и всичко останало да се изплъзва от ръцете й.
— Името ми е Никол Куртален! — каза тя твърдо. Капитанът искаше да възрази, но докторът го сръга с лакът.
Накрая капитанът измъкна от джоба си пет златни халки с различна големина, пъхна най-малката от тях на пръста на Никол и с това церемонията завърши.
Докторът хвана Никол под ръка и я отведе до масата в средата на каютата. Взе перодръжка, драсна нещо върху хартията, после й подаде перото:
— Трябва да се подпишете! — Той бутна към нея документа.
Очите й бяха пълни със сълзи, трябваше да ги изтрие, за да може да вижда. Докторът бе написал истинското й име. Тя, Никол Куртален, бе вече госпожа Клейтън Армстронг. Никол бързо изписа името си върху листа и остана да гледа безучастно как Франк слага подписа си върху документа. Това беше всичко.
Докторът я хвана отново под ръка и я отведе от капитанската каюта. Никол бе толкова замаяна, че не разбра как стигнаха пред нейната каюта.
— Вижте какво, драга моя — каза докторът. — Много съжалявам за станалото! Лично аз съм убеден, че не сте госпожица Мейлисън. Но повярвайте ми, по-добре беше за вас да се съгласите. Не познавам господин Армстронг, но съм сигурен, че този брак лесно може да бъде анулиран, щом стигнем в Америка. Защото алтернативата би била… много по-неприятна за вас. Позволете ми да ви дам един съвет. Пътуването е дълго, зная. Но все пак гледайте да си стоите повече в каютата. Не се мяркайте много-много на палубата. Капитанът е калпав, но все пак държи до известна степен хората си под контрол. И вие ще му окажете помощ, ако направите така, че те да позабравят за вашето присъствие, колкото е възможно, разбира се. Разбрахте ли ме? И се усмихнете! Не е чак толкова страшно, колкото ви се струва. Америка е красива страна. Може и да не помислите за връщане.