Выбрать главу

Никол млъкна, изненадана, че той не реагира на всичките тези въпроси. Тя се облегна на лакти, за да може да вижда лицето му.

— Клей! Какво има?

— Всичко е наред — каза той глухо. — Най-малкото, всичко ще се подреди…

— Какво искаш да кажеш? Има нещо, разбирам по очите ти.

— Не, нищо. Поне нищо съществено. Нищо няма да обърка плановете ни.

Никол го гледаше, свила вежди.

— Виж какво, познавам те. Зная, че имаш някакви проблеми. Ти нито веднъж не спомена името на Бианка, а аз ти изказах всичките си ядове и тревоги… Оплаквах ти се…

Той я погледна с лека усмивка:

— Ти изобщо не знаеш какво е да се оплакваш. Толкова си добричка, любяща, опрощаваща, че изобщо не забелязваш как другите те използват:

— Мене да използват?! — Никол се разсмя. — Никой не ме използва.

— Всички, всички ние го правим: аз, близнаците, майка ти, съпругът й, та дори и Джени. Всички смучем от твоите сили.

— Остава сега да ме провъзгласиш и за светица! Има много неща, които и аз искам от живота. Но просто мисля практично. Зная, че трябва да изчаквам, докато получа онова, което желая.

— И какво желаеш?

— Тебе. Искам тебе и мой собствен дом… И близнаците. И още няколко други дечица, твоите деца.

— Това ще го имаш, кълна ти се! Всичко ще бъде твое.

Никол продължи да го гледа замислено.

— Само бих искала да разбера какво не е наред. Това е нещо, свързано с Бианка, така ли е? Да не би да е подушила нещо за плановете ни? Ако мисли отново да те изнудва, този път аз няма да го позволи Търпението ми е изчерпано!

Клей я обгърна с ръка и нагласи главата й на рамото си.

— Сега искам да ме изслушаш. Да чуеш цялата история, преди да си казала и една дума… — Той пое дълбоко въздух. — Но преди това искам да те уверя, че всичко това няма да попречи на нашите планове.

— Всичко това?

— Искам първо да ме чуеш и след това ще отговоря на въпросите ти.

Тя се опита да надигне глава и да го погледне в очите, но Клей я задържа на рамото си.

Преди три седмици Бианка му бе съобщила, че е бременна. Най-напред той й се бе изсмял. Обвини я, че лъже. Но тя само стоеше и се усмихваше самодоволно… Тя беше тази, която извика доктора да я прегледа. От този момент Клей живееше в истински ад. Не можеше да повярва, че е възможно. Трябваше му време да премисли и да реши, че за него Никол е по-важна от това дете, от детето, което Бианка носеше под сърцето си…

— Бианка е бременна — каза тихо той. Никол не реагира и той продължи: — Докторът го потвърди. Дълго размислях и реших, че въпреки всичко ние ще осъществим нашия план. Ще си построим наш собствен дом далеч оттук.

Никол все още не бе издала нито звук. Лежеше на рамото му толкова тихо, като че той изобщо не бе говорил досега.

— Никол? Чу ли ме?

Той поотпусна прегръдката си, за да я отдалечи и видя лицето й. Без да го погледне, Никол седна, обърната с гръб към него, и бавно навлече ризата през глава.

— Никол, бих искал да ми кажеш нещо! Нямаше да ти кажа за това, ако Бианка не го бе разтръбила вече из половината област. Не исках да го чуеш от друг. Смятах, че аз трябва сам да ти кажа…

Нито звук.

Тя облече роклята си, след това обу вълнените си чорапи — разви ги бавно и грижливо нагоре по крака си, най-напред единия, след това другия.

— Никол! — Клей я хвана за раменете и я обърна към себе си.

Дъхът му секна от вида на лицето й. Кафявите очи, които винаги го гледаха с толкова топлота и любов, сега бяха студени и пронизващи.

— Не вярвам, че ще ти стане приятно, ако ти отговоря.

Той я притегли към себе си, но тялото й бе като сковано.

— Моля те! Говори ми! Нека да обсъдим това съвсем открито. Нека да си говорим за нашите планове!

— Планове? — Тя го изгледа горчиво. — Ти възнамеряваш да тръгнеш и да оставиш едно невинно създание на грижите на Бианка? Смяташ ли, че тази жена може да бъде добра майка?

— За бога! Какво ме интересуват майчинските й способности? Ти си единствената, която искам. Ти и само ти!

Никол вдигна ръце и го отблъсна от себе си.

— Не чух да споменаваш, че детето сигурно не е от теб.

Той я гледаше, без да мигне. Очакваше този въпрос и бе решил да бъде честен.

— Бях пиян. В онази една-единствена нощ… Тя се е вмъкнала в леглото ми.

— От мене се очаква ди ти простя, щом си го извършил под въздействието на алкохолните пари. Няма защо да си спомняме как действа алкохолът на самата мене. Нали и аз бях пияна, когато спах с тебе първия път.

— Никол! — Той протегна ръце към нея.