Той взе ръката й, целуна я и преплете пръсти с нейните.
— По-вероятно е да се разплача. Облекчен в никакъв случай не мога да изглеждам.
Никол се засмя и изтегли ръката си от неговата.
— Сега имам по-голяма нужда от приятел, отколкото от любовник. Ако наистина искаш да ми помогнеш, накарай мистър Роджърс да ми даде земята на добра цена.
Уесли я изгледа за миг. Предложението му за женитба бе спонтанно хрумване, но сега вече започна да си мисли колко приятно би било да си женен за жена като Никол. Въпреки че би се изненадал, ако тя беше приела, страшно му се искаше тя да бе казала «да».
Той се усмихна широко.
— Старият Роджърс ще е толкова доволен да се отърве от земята си, че ще ти я даде почти без пари.
— Само без насилие, разбира се!
— Може да му строша някой и друг пръст. Повече не е нужно.
— Ами добре, щом ще са само пръсти…
Двамата избухнаха в смях и се запътиха към дома на мистър Роджърс.
Цената беше прилична. За роклите Никол не бе получила много пари в брой, но мистър Роджърс се съгласи да му изплаща земята на вноски. Никол пое задължение три години да му мели житото безплатно.
— Не можеш да кажеш, че си получила земята даром — каза Уесли, когато излязоха от дома на мистър Роджърс. — Все пак цели три години ще си мели брашното в твоята мелница.
Очите на Никол грееха.
— Ти само чакай да видиш каква сметка ще му представя на четвъртата година!
Наминаха и в печатницата — Никол искаше да разпрати реклама за изгодните цени, което ще предложи на клиентите си.
— Чакай, чакай! — каза Уесли, когато чу новите цени, които тя диктуваше на печатаря. — Никаква печалба няма да имаш при тези цени! Та ти падаш близо една трета под цените на Хорас!
Печатарят се засмя.
— Чини ми се, че това е сериозен аргумент, Уес. Веднага ще дам на зет ми един от тези ценоразписи и знайте, че ще ви стане редовен клиент.
Уесли погледна Никол с учудване, примесено с респект.
— Представа нямах, че зад това сладко личице може да се намери и мозък.
— Знаеш ли — погледна го дяволито тя, — и аз сега откривам това. Досега мозъкът ми бе заблуден от някакви детински идеи за любов и романтика.
Но Уесли продължаваше да я гледа с присвити очи и след като излязоха от печатницата. Имаше чувството, че тя не иска да покаже колко дълбоко е наранена. По дяволите, този Клей! Какво право има да постъпва така с нея?!
Като се прибра вкъщи, Никол трябваше да се разправя с Жерар. Дребният човек се съпротивляваше със зъби и нокти, отказа да вземе от нея малките листовки.
— Не стига че трябваше да продавам разни фусти… — Той замълча, за да поприглади разрошената си коса. Носеше я в стил «брутус», модно разрошена и небрежно пусната. Но при него прическата не се получаваше — косите му бяха залепнали за главата и се спускаха на клечки, нямаше нито вълни, нито къдрици. — Естествено, дамите бяха много приятно изненадани от запознанството с мене. Те се държаха съвсем различно от хората в този дом. Беше им интересно да слушат за историята на семейството ми, родословното дърво на Куртален направо ги смая.
— Откога родословното дърво на Никол е и ваше? — клъцна го веднага Джени.
— Ето, виждате ли? — изплака Жерар. — Никой не се отнася към мене с подобаващо уважение.
— Млъкнете и двамата, моля ви! — подвикна Никол. — Уморих се да слушам караниците ви! Да, Жерар, трябва да кажа, че вие се оказахте отличен търговец. Дамите са очаровани от вашия акцент и от умопомрачителните ви маниери.
Жерар се напери като петел, окрилен от комплиментите й.
— Всъщност, бихте могъл да раздавате тези листчета на фермерските жени. Това е чудесна идея!
— Ценоразписите не са копринени платове — направи той последен опит да възрази.
— Но яденето си е ядене — каза Джени. — И който иска да яде, трябва да поработи, както правим всички!
Жерар пристъпи към Джени, свил презрително устни. Но Никол сложи ръка на рамото му и го задържа. Той погледна изненадан ръката й, премести очи на лицето й и след това отново на ръката й. И изведнъж сложи собствената си ръка върху пръстите й.
— За вас всичко ще направя.
Никол се освободи от него колкото се може по-тактично.
— Айзък ще ви откара с гребната лодка по къщите надолу по реката, а след това и нагоре срещу течението.
Жерар се усмихна, сякаш бяха любовна двойка и напусна мълчаливо къщата.
— Не му вярвам на този — каза Джени намусено.