Никол направи неопределено движение с ръка.
— Остави го. Той е безобиден. Просто си е втълпил, че трябва да се отнасяме към него като към представител на френската аристокрация. Скоро ще му мине и ще се пригоди към действителността.
— Ти си прекалено великодушна. Помни съвета ми и стой настрана от него!
Пролетта разцъфна най-сетне с неудържимата си мощ, последвана много скоро от първата жътва. Не след дълго се завъртяха и огромните воденични камъни — мелницата забрави дългия зимен сън. Рекламните листчета на Никол свършиха добра работа. Прииждаха все повече клиенти, от близо и далеч. Никол не си позволяваше нито миг покой. Нае още един човек, който да гледа полската работа — бе насяла ечемик и пшеница. Жерар с неохота прие да я замества в мелницата, хиляда пъти повтори, че е под неговото достойнство да се разправя с американците. Никол трябваше да му напомни, че дядо й, херцогът, е млял цели две години жито на селяните.
На никой не му и хрумна дори, че близнаците би трябвало да се върнат при Клей. Никол гледаше на това като на оказано доверие Веднъж седмично Айзък пресичаше е лодката реката и отвеждаше децата да гостуват на чичо си.
— Лоша работа — каза Айзък, като се върна веднъж от такова посещение.
Никол изобщо не попита какво иска да каже. Въпреки многото работа, Клей не излизаше от мислите й.
— Много лошо. Изобщо не бях чувал, че пие.
Никол извърна лице. Би трябвало да се радва, че Клей е толкова нещастен, той си го заслужаваше. Но странно защо не се радваше! Тя остави Айзък без отговор и отиде в зеленчуковата градина. Като поработи няколко часа с мотиката, ще забрави и Клей, и пиенето му.
Един час по-късно Никол се облегна на едно дърво и обърса с лакът потта от лицето си.
— Вижте, нося ви нещо — каза Жерар и й подаде чаша ледена лимонада.
Тя кимна с благодарност и изпи чашата на един дъх. Жерар изчисти няколко тревички от ръкавите на памучната й рокля.
— Не бива да стоите толкова много на слънце. Ще си съсипете хубавия тен. — Той прокара ръка по рамото й.
Никол бе твърде уморена, за да се дръпне. Останаха така в дълбоката сянка, никой не можеше да ги види нито от къщата, нито от мелницата.
— Радвам се, че сме насаме — каза той и се попремести по-близо до нея. — Странно е, че живеем под един и същи покрив, но рядко имаме възможност да останем сами и да си поговорим, несмущавани от никого.
Никол не искаше да го нарани, но нямаше и намерение да го окуражава. Тя отстъпи крачка от него.
— Винаги можете да разговаряте е мене. Предполагам, знаете това.
Той пак се приближи към нея и започна да гали бавно ръката и рамото й.
— Вие единствена ме разбирате… — Говореше на френски, лицето му идваше все по-близо и по-близо. — Ние с вас сме от една и съща страна, принадлежим към един и същи народ. Никой освен нас двамата не знае какъв ужас цари във Франция. Това ни свързва един с друг.
— Аз се смятам за американка — отвърна тя на английски.
— Как можете?! Вие сте французойка, аз съм французин. И двамата сме от семейството Куртален. Ние трябва да се погрижим това велико семейство да не изчезне от лицето на земята.
Никол отмести нервно рамото си и го изглежда гневно:
— Какво искате да ми кажете? Забравяте ли майка ми? Вие сте неин съпруг и въпреки това се осмелявате да ми правите предложения, като че съм слугиня!
— Как мога да забравя Адел, след като виковете й едва не са ме подлудили и мене?! Допускате ли, че има и един единствен момент, в който да не съзнавам, че съм обвързан с нея? Но какво може да ми даде тя? Може ли да ми роди деца? Аз съм мъж, здрав мъж и би трябвало да имам деца. — Жерар я хвана и я дръпна към себе си. — Вие сте единствената, което може да го стори. В тази варварска страна вие сте единствената, която е достойна да бъде майка на децата ми! Вие сте една Куртален! В жилите на нашите деца ще тече кралска кръв.
Нужна й беше цяла секунда, докато проумее какво и казва. Никол усети как стомахът й се сви — разбра какво иска той. Не може да намери думи за отговор. Можа само да зашлеви с все сила лицето му.
Жерар я пусна моментално и се хвана за бузата.
— Ще ми платите за това! — прошепна той. — Ще съжалявате, че сте се отнесла с мен като е някой от тези мръсни американци. Ще ви покажа кой съм аз!
Никол се обърна и се върна в градината. Ето че Джени бе преценила правилно този човек. Никол се зарече да избягва този дребен французин колкото е възможно повече.
След две седмици Уес донесе новината, че Клей се е оженил за Бианка. Никол се опита да не покаже колко я потресе тази новина.